This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

09.11.2017 - 07.12.2017

, Пощенски картички към баща ми


„Пощенски картички към баща ми“ е личен проект за смъртта. За загубата, която не може да бъде върната. За празнотата, която мъртвите оставят след себе си. За фигурата на бащата, толкова спорна и безспорна.

„Пощенски картички към баща ми“ е лента на едно няколкогодишно пътуване. Нарязани и разпилени кадри, събрани от пилигримстването в темата за скръбта. Пътуване отвътре навън и отвън навътре. Проект за тъпата болка, спомените и рязкото събуждане от илюзията за вечността на нещата. Животът е болезнено кратък, хората преходни, а представите за тях нереални. Смъртта, дори и очаквана, винаги ни опустошава. Когато дойде, за да отнеме родител, оставя нас живите с всички неизречени думи, ненаписани писма, непоказани гледки, несподелени мисли. 
 
„Пощенски картички към баща ми“ е проект, в който опитвам да достигна до него, моят баща, там в другостта на отвъдното. Опит да се примиря с гнева, да се срещна със загубата и да загладя ръбовете на празнотата. Изложба от снимки към него. Последен шанс за думи при едно сбогуване за което не бях готова. Докато работих над година по този проект, разбрах че в тази празнота не съм сама. Разговорите с този или онзи приятел ме доведоха до пристанището на една обща болка, където всички акостираме, когато загубим родител. Затова и реших проектът да не остане само в личната ми скръб, а и да даде шанс на хората за това своеобразно сбогуване.

„Пощенски картички към баща ми“ събира в едно фотографска изложба плюс пространство което кани всеки, да изпрати своето послание към баща си, било то с текст, снимка, рисунка, предмет или друго. Пространство, отворено за скръбта, приемащо тъгата и изразяването на съкровената болка на всеки от вас. „Пощенски картички към баща ми“ е проект за края, за изпращането и за пускането на спомена. За сбогуването с бащите.” Пише за изложбата Вера Гоцева. 


Вера Гоцева, добре позната под името Lomovera има дълъг опит с лентови камери. Хваща първият си фотоапарат на три годишна възраст – малко Certo, подарено й от баща й. Страстта й по фотографията остава скрита за публика дълго време, докато през 2006-а не започва да снима предимно с т. нар. камери-играчки и да публикува снимки онлайн. Блогът й бързо попада в топ 10 на световните интернет места с ломографски снимки. Вера постепенно започва да експериментира и с полароидни камери и дигитални фотоапарати. Днес тя е признато име и зад гърба си има вече седем изложби, едната от които е в рамките на Barcelona design week през 2014-а. Отделни снимки на Вера са публикувани в Huffington Post, Der Spiegel, Granta, Дневник, Капитал и много други издания.  В последната година и половина Вера Гоцева се превърна в лицето на смартфон фотографията, организирайки първите по рода си курсове по мобилна фотография на път – фото-уикенди, в които заедно с курсистите си обикаля непознати места в България. Отделно от тях тя работи много в посока фото-терапия, фотографски обучения в корпоративна среда и използването на фотографията като средство за изследване на социални проблеми и развиване на креативното мислене на всеки човек. 

Изложбата се осъществява с подкрепата на MINI България 


pic221