Маслена живопис, RASSIM
Помним в образи. Колкото повече са натрупаните в съзнанието ни отпечатъци на паметта, толкова по-сложен става изборът в настоящето. Все едно рисуваш с моторно масло върху хартия. Процесът е необратим, корекциите са почти невъзможни, защото основата вече е попила всяко предишно действиe. Полутоновете и сенките се образуват бавно, чрез постепенно наслагване, изчакване, осмисляне. Изобщо самото рисуване в този случай прилича по-скоро на внимателно изследване върху пластовете на изображението в обратен ред, като рентгенова снимка на стар шедьовър. Под повърхността на сюжета прозира паметта за целия процес на неговото изграждане и информацията, кодирана в самия материал, чак до първите петна, избили по гърба на картината. В крайна сметка цялото това „дълбаене” заличава субективния отпечатък. То може да върне забравената невинност на спомена и да освободи жизнените сокове на мъртвата отпреди стотици милиони години природа в нефта.
Расим разработва техниката на рисуване с моторно масло през последните две години. Неслучайно избира точно нея, за да създаде най-правдоподобен образ на енграмите, този фон от образи в човешкото съзнание, който ражда спомените. Изходният материал в неговия цикъл “Маслена живопис” са черно-бели снимки за спомен от семейния албум. Той ги превръща в енграми по същия начин, по който е преформулирал и класическата живописна техника, пренасяйки ги в съвършено нови полета на интерпретация, където вече не действат нито личният сантимент, нито традиционното понятие за живопис.
Светлана Куюмджиева








Press