This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

06.11.2008 - 30.11.2008

Томас Кочев (1940 – 1997), Чужденецът


Куратор: Весела Ножарова

 

Изложбата се организира със съдействието на Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий”.

Xenos на гръцки означава чужденец, но също така има значението на особен и странен, едновременно на гост и на домакин. Едва ли има по-подходяща дума от тази, с която Томас Кочев избира да подписва скулптурата и рисунките си. Роден е в Гърция през 1940, но я напуска завинаги едва на 8-годишна възраст, заедно със семейството си като политемигранти. След кратък престой в Югославия и Чехословакия, фамилията се установява в Румъния, където през 1968 Томас Кочев завършва скулптура в художествената академия в град Клуж при проф. Фуличеа. В българското изкуство той се появява през 1971, вече е женен за художничката Мария Кочополус и има дъщеря, Яра. В София пристига заедно с цялата си скитаща фамилия и остава тук до смъртта си през 1997.

Подобно на живота на Томас Кочев, преминал в търсене на място, и в скулптурата му се пресичат много пътища. Човекът, неговото тяло и образ, е пресечната точка на тези пътища. Той е сам, гол, чувствителен и уязвим. Тялото е лишено от персоналност, но е и натоварено с много минали биографии. В него съвременната скулптура и скулптурата на Бранкузи, съжителства с опитността на времето, филтрирало познанието на много древни култури. Формите са компактни, вътрешно концентрирани, напомняйки едновременно каменните отломки от древна Елада и средновековните дървени разпятия. Лицата, затворени в непроницаема обвивка, ни връщат към находките от египетските гробници. Това са образи обърнати към себе си,  концентрирали се в безмълвен диалог с Бога. Дървото е предпочитаният материал за Томас Кочев. Той е мек, топъл, предизвиква желание да бъде погален, но той е и крехък, уязвим материал, който се противопоставя на концепцията за „вечност” така присъща на скулптурата. И в това се състои една от странностите на тази пластика, облякла във временна обвивка, извън времеви образи и опити.

Основен акцент в изложбата са рисунките. Малки, елегантни, артистични, те са неизменна, съпътстваща част към неговото скулптурно творчество. В тях тела и лица обитават малкото поле на листа, обикновено откъснат от гърба на стара покана за изложба, машинописна страница или употребяван плик за писмо. Образите изплуват с лекота изпод натопената в боя или кафе четка. Под тях неизменно стои подписа Ksenos и дата, а често пъти и мястото на създаването, като по този начин маркират житейския разказ на своя създател. Всички рисунките в тази изложба са притежание на частни колекции, като в голямата си част се показват за пръв път.

За един толкова пестелив на думи човек, какъвто е бил Томас Кочев, не е случаен изборът на думата Xenos, за подпис. Xenos – чужденецът, но и гостът, пътникът, отбил се в дома си, но и домакинът, предлагащ убежище.

Весела Ножарова  

Специални благодарности за съдействието на: Националната художествена галерия, Софийска градка художествена галерия, Ателие-колекция "Светлин Русев", ХГ Силистра, Яра Кочопулос, Димитър Грозданов, Юго Вутен и семейство Господинови. 

 


pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107pic107

Press