This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

08.01.2009 - 08.02.2009

Предшественик на модерното изкуство, Джеймс Енсор (1860 – 1949)


Избрани графики от колекцията на KBC Group

Куратори: Хилдегард Ван де Велде, Светлана Куюмджиева

Джеймс Енсор е роден през 1860 в Остенде, морски курорт на белгийското крайбрежие. Баща му е британец, майка му белгийка. Израснал в семейство от нисшата средна класа, Енсор е един от големите новатори в белгийското изкуство за последната четвърт на деветнайсети век, наред с Пол Гоген, Винсент Ван Гог и Едуард Мунк той се счита за предтеча на модерното европейско изкуство. 

По онова време Остенде е модерен курорт с железопътна връзка до Брюксел, пощенски кораб, който превозва пътници до Доувър и цветущо пристанище. През целия си живот Енсор живее в непосредствена близост до морето, което става негов основен източник на вдъхновение със своите едномачтови кораби, шлепове, параходи и рибари, като и с плажната ивица, която по онова време е достъпна само за елита на обществото. 

След смъртта си Енсор се превръща в истинска легенда. Но приживе изкуството му е оценено само от шепа ентусиасти. Заобиколен е от тесен кръг интелектуалци, между които са белгийският поет и критик Емил Верхарн, който почти успява да спечели Нобеловата награда за литература и тогавашния Ректор на Брюкселския свободен университет, Ернест Русо. Енсор живее в една квартира с Русо, докато следва в Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел и многократно го портретува в графиките си. Времето, което Енсор прекарва в Брюксел, оказва противоречиво влияние върху него. От една страна той е стимулиран от интелектуалната среда около Русо от учени, художници, писатели и политици. От другата страна Енсор се обявява против консерватизма, наложен от Кралската академия. По тази причина, на  двайсет годишна възраст, той напуска Академията, за да се завърне в Остенде твърдо решен да даде воля на собствените си представи. 

Не е възможно да затворим Енсор в рамките на определено движение в изкуството, но именно това придава уникалност на творбите му. Първоначално той се увлича по импресионизма, но по-късно загърбва този стил, за да създаде свои собствени творения - демони, маски и други странни същества, едно изкуство символизиращо теми като смърт и безизходица. От този период датира и най-известната му творба Влизането на Христос в Брюксел (1889). Енсор често се отъждествява с Христос по това време, виждайки себе си като пророк на новото изкуство. Неговите натюрморти, портрети и буржоазни интериори черпят от реалистичната традиция, но индивидуалната му представа за изкуството го превръща в предвестник на Експресионизма и Сюрреализма.

Енсор дълбоко уважава своите предшественици в изкуството. За фантастичните творби той черпи вдъхновение от фламандския художник от 16 век Питър Брьогел Старши и от френските художници на 19 век Оноре Домие и Гюстав Доре. За вдъхновение му служат също и разказите на американския писател Едгар Алан По, когото познавал. За ефектите на светлината изучава работата на британския художник Уилям Търнър, а също е запознат и с метода киароскуро (chiaroscuro), използван от Рембранд.   

През дългия си живот Енсор прекарва малко време в пътувания и напуска Остенде само два пъти за по-дълъг период от време, по-конкретно през трите години, докато следва в Брюксел. След това често му се налага да пътува от Остенде до Брюксел и обратно, но никога не се е отдалечава много от родния си град. В днешно време славата му е световна като един от основоположниците на модерното европейско изкуство, оставил свой ярък отпечатък. Понастоящем 131 от 133 офорти на Енсор, са собственост на KBC, както и два известни албума с негови литографии. Галерия СИБАНК отдава заслужена почит на твореца, като предоставя пространството си за изложба на неговите най-забележителни графики. 

Енсор и графиката  

За Енсор графиката е всепоглъщащо изкуство, но в същото време и форма на препитание, както и възможност за по-бедните се насладят на изкуството му. Офортът заема специално място в творчеството му. Той подхожда към графиката като към предизвикателство и успява да я издигне до самостоятелно изкуство редом до живописта за разлика от своите колеги Одилон Редон, Фернанд Кнопф или Фелисиен Ропс, който използват графиката само в  нейната второстепенна роля за илюстрация на книги. Всъщност, Енсор съумява да постигне в своите офорти и литографии въздействието на живописната палитра. В този смисъл, неговите графични произведения разкриват и изключителния му талант на рисувач.     

Оригинален текст: Хилдегард Ван де Велде

Превод на английски: Франсис Паркър

Превод на български: Теодора Веселинова

Редакции: Светлана Куюмджиева 

Copyright: KBC Group, Erwin Donvil


pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109pic109

Press