This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

02.06.2009 - 28.06.2009

Бора Петкова, Някъде другаде


Проектът на Бора Петкова има своите директни аналози в самата класика на съвременното изкуство. Ползвайки основните принципи на „обже труве” (objet trouvé - намерен предмет) авторката превръща въздуховодите в минималистични скулптури, но си присвоява също и част от тяхната същинска функция. Веднъж преосмислени като обект на изкуството те всъщност съучастват като посредници и агенти в реалната цел на Бора Петкова - да внесе градската суматоха в „стерилното” пространство на галерията. Нейният истински „реди мейд” тук е градът - с клаксоните по кръстовищата, с гласовете, стъпките и смеховете на хората, с всичко, което ни радва или дразни всеки ден. Цялата инсталация симулира вече едно друго индустриализирано пространство, което тотално преобръща стереотипните представи. Този тип компресия на смисъл във възможно най-чиста и обобщена форма е твърде характерна за почерка на Бора Петкова също като цялостната организация на пространството около една идея.                                                    

Светлана Куюмджиева  

Местата, където присъстваме и другите - отдалечени места, с които сме свързани, независимо от разстоянията. Възможно ли е напълно да се отделим, да забравим една действителност, или реално тя продължава да е част от нас, да ни въздейства и изгражда. Затворените системи са невъзможни, световете - вътрешни и външни се допълват, размествайки установените територии и принадлежностите. Галерията,  като транзитно поле  за транспортиране на идеи, възможности и невъзможности, илюзии и предположения.Влизайки в пространството на галерията, излизаме от пространството на града..., за да се озовем пак там, от където сме излезли, в звуковата среда от познати места, без съпътстващите ги образи. Време – пространствата на града и галерията, „тук и сега” и „някъде другаде” са взаимно интегрирани. Има ситуации, които не отчитаме, защото не сме част от тях, това не ги прави несъществуващи, напротив, те могат да се окажат в непосредствена близост. В аквариума  на галерията чуваме живота на града още веднъж.  Ние сме система от сигнали с различна сила и непостоянен баланс, често трудно обособими, недоловими, те могат да заглъхват, но не и да изчезват.В постоянното взаимодействие на реалности и пространства, идеята за неприкосновеност, за недостъпност и бягство е относителна.                                                                          

Бора Петкова


pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114pic114