This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

13.08.2009 - 15.09.2009

Иванка Сокерова, Земна Сянка


Тази изложба показва част от голямото творчество на Иванка Сокерова. Понякога вкючвана в представителни албуми на българска скулптура и керамика, художничката не достига голяма популярност, а дълбоката й интелектуална същност така и остана недокосната от анализа. В известен смисъл тази невероятна за нашата действителност фигура е показателна за пасивността на обществената оценка и доказва качеството на изкуството да заема единствено елитерно място.
Художничката е родена в заможно семейство и до 12 годишна възраст се развива като пианист вундеркинд. Тежко заболяване парализира дясната и ръка и след дълго лечение тя постъпва в курса на проф. Марко Марков, където изучава скулптура. До края на живота си художничката работи само с лява ръка и създава стотици релефи и пластики от керамика, както и рисунки и колажи, а също така и текстове. Без колебание бих нарекъл нейните работи шедьоври. В творчеството си тя комбинира класически похвати и техники близки до дадаизма, принципи от нашата традиция и от различни периоди от световното изкуство. Аналогията с Дада се налага във връзка с колажите, които Иванка Сокерова работи в последните десетилетия от живота си и които представляват своеобразни анализи на музикални теми, на киното и на социални явления.
В керамиката на художничката личат няколко основни периода. През 50-те години на миналия век, тя работи класически релеф и скулптура. През 60-те и началото на 70-те години, трансформира и осъвременява принципи от египетския релеф, а скулптурите и се родеят с т. нар. келтска идолна пластика по нашите земи. В последния период от творчеството си авторката създава стил, който е нейна запазена марка. В оцветените си релефи тя свободно преминава от тема в тема и опоетизира сюжети свързани с митологията, природата и философските метафори. 
В кръга на Иванка Сокерова са имена като Лика Янко, Славка и Борис Деневи и др. С тях тя създава един вид домашен театър, който може да се определи като ранен пърформънс (от 50-те год. на 20в.) в нашето, а и в европейското изкуство.
Иванка Сокерова приживе осъществява две самостоятелни изложби, които не и донасят широка популярност. Нейни творби обаче са колекционирани от познавачи и ценители, както и от дипломати у нас. След смъртта и творбите и бяха разпръснати, а една част (по нейно желание, изразено чрез юристката Ани Дрангова) постъпи в колекцията Процес – Пространство – включително и многобройните и текстове. Художничката ползва няколко езика и съответно на тях пише и превежда философия, есета и пр.
Днес Иванка Сокерова е символ на независимата творческа позиция. Нейното творчеството е показателно за устойчивостта на таланта, но също и за неговата наранимост, когато не получи признание.
Признание в случая означава разбиране и познание за сложността на процесите в нашето изкуство. Една компенсация в този смисъл зависи от промяната в общественото мислене към извода, че изкуството не е само завоюване на позиции, но и устояване на най-крехката му същност – индивидуалността. Става дума и за този тип лична съдба, която е неделима от творчеството и за това е податлива от следващите от тази неделимост противоречия. 
 

Димитър Грозданов


pic116pic116pic116pic116pic116pic116pic116pic116pic116pic116