This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

20.10.2009 - 15.11.2009

, Златю Бояджиев (1903 - 1976)


Тази изложба, макар и да съдържа малко известни работи на Златю Бояджиев, няма кой знае какво ново да покаже на ценителите му. А и това едва ли е възможно. Колкото изобразителното изкуство у нас и да не създава шлагери, има художници като Златю, които са станали част от масовата култура на града и са успели да й се разкрият в своята пълнота. Отношението към тях е свойско – виждаш не картини, а коледни картички…

Тогава? Трябва ли вече да ги заобикаляме, само защото ги харесваме повече от другите? Въпросът, естествено, е риторичен, но въпреки това се опитваме да му дадем отговор. Дори два.

Първият е на приближаването. В най-баналния, почти „жълт” смисъл на думата. Личния свят на Златю, роднините му, как ги е виждал и как ги е пренасял в изкуството си. Личи си по портретите им в изложбата, предоставени от тях самите.

Вторият отговор е на разширяването. Можем ли зад затворения в себе си пасторално приказен свят на художника да усетим гражданско недоволство и още по-смело – политически мишени? Лесно е да кажеш не, преди да си видял в галерията на СИБАНК композицията „Апокалипсис”. На фона, разбира се, е любимият Пловдив, а отпред – многолюдният хаос на всекидневието, смесил живота и смъртта и погълнал дори силуетите на църквите. Нищо чудно Златю да настоява, че Апокалипсисът не престрои, просто защото без да подозираме сме в него от самото начало. Но годината на композицията е 1969-а. Предишната е пукнала Пражката пролет, за да я смажат съветските войски. А и българските. Как ли се е чувствал художникът тогава? Не можеш да я спреш четката на големият артист, тя винаги оставя улики…

                                                                    Георги Лозанов


pic118pic118pic118pic118pic118pic118

Press