This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

17.11.2009 - 15.12.2009

Иво Бистрички, UTOPIA


...в един момент осъзнаваме че живеем с една закодирана програмада се движим напред
да ходим и тичаме
да бягаме и изпреварваме
да побеждаваме
да стигнем финала
Изграждаме цивилизациите си заради този стремеж. Готови сме на всичко за да го постигнем:
да се влюбваме
да ревнуваме          
да предаваме
да побеждаваме
да се събираме
да се разделяме
да убиваме
Откриваме континенти, откриваме животи. Водим нашите войни, след което строим нашите здания. Дълбаем земята, за да търсим безценното, но оставяме телата си там. Търсим философския си камък. Качваме се на ракетите и отлитаме от тук.
И всичко това с ясното съзнание, че ще изгубим, че сме обречени, че животът ни няма да стигне, че не можем да се изкачим толкова високо, за да погледнем всичко това. Затова продължаваме да вървим, строим, обичаме, умираме...

Иво Бистрички

Когато говори за утопии, Иво Бистрички борави само с конкретни визуални примери. Странно как толкова абстрактен идеал все пак се е наместил в реални контури. В стремежа си към изнамиране и обозначаване на това благословено „не-място” художници, архитекти, идеолози и фанатици са вложили цялата си енергия, за да го изградят или изобразят убедително, най-близко до своите фантазни представи. Само че, веднъж намерила плът в картината, гравюрата или в градежа, идеята губи харизмата на своето непристъпно съвършенство. Така се появяват скептицизмът и едновременно с него успокоението, че Утопия наистина не съществува. Утопичният идеал винаги се оказва разобличен, санкциониран и приземен.
Иво Бистрички събира парче по парче своята утопия на утопиите, разкритикувани от рационализма. С пробивите, прорезите, които прави, и с хладната пластика на метала, той ги връща обратно към философията, от която са произлезли, изчиства ги от физическото им битие и запазва само символа, който са въплътили. Подлага го на ново преразглеждане. И неочаквано, заедно с историческата, екзистенциалната или теологичната вина от утопията тук произлиза и една естетическа ценност. Тя е съвсем нова и различна и ни връща пак в началото, при непостижимото съвършенство. Затова пътят на мисълта, на ръката и творческото усилие в тези картини-обекти чертае идеална окръжност.
Светлана Куюмджиева

pic119pic119pic119pic119pic119pic119