This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

17.12.2009 - 12.01.2010

Кирил Якимов, ТУШ


Туш!

Името му се появява едва сега да върху афишите и влиза в художествения живот на София, но художникът отдавна създава своите „картини без цел” в ателието си, нищо, че не намира достатъчна причина да прекрачи прага му. Предпочита да е известен с телевизионните си декори, да приютява във въображението си пеещи аматьори, танцуващи звезди, съквартиранти от Биг Брадър и т. н.

Защото какъв е смисълът на високото изкуство – да те подчини на публичността или да те измъкне от стереотипите й, които неизбежно се оказват ниски; да те прослави или ти даде пространство, където се чувстваш недосегаем за чужди претенции? Впрочем, тези въпроси, някак между другото, се превръщат в пластическа тема за Кирил Якимов. Единственият му обект е именно пространството, загубило своята монолитност, разпаднало се на множество пространства, всяко от които се бори за своята независимост, отбранява се и напада. Под привидната кротост на гледките, под мамещата съзерцателност на повърхностите тече война. Войната на пространствата, в които минава животът ни. В нея, естествено, няма победител, в последна сметка всяко пространство се отваря и се оставя да бъде погълнато. Дори ателието не е непревзимаема крепост, иначе как самотата и известността в далечната си перспектива щяха да съвпадат. Художникът създава и едновременно с това коментира човешките основания на един нов абстрактен експресионизъм в нашата живопис.

Изборът на стила обаче съвсем не е абстрактен, следва архитектурната традиция в семейството на художника. Естетическата памет на картините му е съхранила проекти и случайно разлети петна туш; опити пространството да бъде овладяно и доказателства за ефимерността им. Чертожната маса, върху която се раждат сгради и декори или просто си подпрял глава, загледан в празното, има обратна страна – на случайността, произвола и артистичността, и тя от само себе си превръща масата в картина, а изкуството – в способност да си го признаеш.

В този смисъл изложбата „Туш” е истинско откровение в навечерието на Коледа.

                                                                        Георги Лозанов


pic120pic120pic120pic120pic120pic120

Press