This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

11.03.2010 - 11.04.2010

Виктор Карагюлев (1940-2006), КИНГ


На 8 март 2010 година Виктор щеше да навърши 70 години. Той беша ярка, забелязваща се личност. Неговият независим дух и чувство за лично достойнство мотивираха поведението му. Често стъписваше и шокираше околните. Невинаги беше разбиран правилно. Артистичното му нехайство беше приемано като безотговорност, а всъщност той беше дълбоко отговорен човек. Неговият спонтанен хумор се възприемаше като агресивност, а той беше деликатен и раним. Виктор съчетаваше в себе си фина чувствителност и благородство с умението да отстоява позициите си. Да взема нестандартни решения и да ги защитава. Да застава срещу течението. Той беше богата творческа личност, надарен с  безспорен талант. Нелепата случайност прекъсна живота му точно в зенита на творческата му зрялост и остaви нереализирани проекти, за които се беше готвил цял живот. Остави ни творчеството си и спомена за себе си. Има един афоризъм,  който в моето съзнание се покрива с личността на Виктор:  “по течението плува всякакъв боклук, а срещу течението - само големитесребърни риби”. Виктор живя срещу течението.                                                                                                                                                                   Ивайло Mанев 

...Кинг излезе като самостоятелен артист на художествената сцена  през70-те години и остана там почти три десетилетия. Не беше сред нашумелите имена, но всичко, което правеше, предизвикваше уважение. И, не можем да не признаем - разви и пренесе през годините идеите на модерната пластика. Беше категорично чужд на фигуралното. Идва ми наум знаменитата мисъл на Майол: „Аз се ползвам от формата, за да изразя онова, което няма форма”. В своите скулптурни обекти Виктор Карагюлев търсеше и постигаше пластическия живот чрез вибрациите на повърхността, чрез алюзиите на рисунъка, чрез срещата на материалите. Все едно дали става дума за монументални, или камерни произведения, той отпечатваше върху тях своето авторско вълнение. Защото наистина, за да се родят тези форми, преди това художникът трябва да е бил дарен с отзивчивост – към облаците и дърветата, към морския бриз, към усмивката върху любимото лице.                                                                   

                                                                              Ружа Маринска

 


pic123pic123pic123pic123pic123