This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

05.08.2010 - 29.08.2010

Петър Морозов (1880 – 1951), Носталгични пейзажи


Изложба по случай 130 години от рождението на художника

Петър Морозов е една от забележителните фигури в историята на българското изкуство от първата половина на ХХ век. Животът и творчеството му отразяват неговата ярка индивидуалност и независима натура, силен характер, дързост, предприемчивост и разностранни интереси. Роден е в Русе. Според семейната история още 5-годишен е започнал да учи графика с баща си, а на 12 години нарисувал руския консул в Русе и с получените от тази работа 5 лв. идва сам в София. Не е ясно къде е учил преди постъпването си в новооткритото Държавно рисувално училище, където следва между 1897 – 1904 г. при Иван Мърквичка и Антон Митов. По-късно специализира графика при Йозеф Питер в София, а след това в Школата за изящни изкуства в Париж, подпомогнат вероятно от чичо си. Морозов е преди всичко пейзажист – на архитектурни и планински пейзажи, но също така рисува портрети. В по-късното му творчество (след 1921 г.) се появяват жанрови сюжети, пазарни и битови сцени с редки и характерни типажи, открити при разнообразните му пътувания из страната. Подобно на повечето си колеги от неговото поколение, мобилизирани като военни художници, Морозов е оставил и редица маслени картини и рисунки от Балканската и Първата световна война.Освен това се е занимавал с критика, а през 1911 става съдружник и съсобственик на старата Тръпкова галерия на ул. Аксаков 16 в София, която преустроява и преименува. До 30-те години това е знаменитата Постоянна художествена галерия - единствена за съвременни изложби, освен Големия салон на Художествената академия.
Петър Морозов обаче е известен преди всичко като пионер и един от големите майстори на съвременната българска печатна графика. Неговите съвършени в техническо отношение офорти и акватинти представят класическите образци на тази техника у нас. Най-добрите от тях са откупени от Андрей Протич за колекцията на Народния музей и понастоящем се съхраняват в НХГ. Морозов използва средствата на акватинтата, която създава ефекти на акварел, за да рисува пейзажи, при това развива една специална разновидност – романтично-емоционалният пейзаж с български старини, който се радва на широка популярност у нас и формира от една страна вкус към графиката, а от друга спомага за изграждането на отношение към старините. Синът му Дориан отбелязва, че той нямал обичай да номерира работите си, често ги променял и преработвал. Това, което личи още от най-ранните му творби, е, че винаги се подписва с много характерния си подпис с две малки “п” пред фамилията. Петър Морозов имал широка клиентела и добри доходи от графиката – сред българските му ценители са били дипломатите (между тях папският нунций Ронкали и френския посланик). А с многобройните си изложби в чужбина, Морозов популяризира българските природни и културни забележителности. Смята се, че по света има около 1200 негови графични произведения. Плочите са запазени у семейството на художника.Интерес към жанра „пейзажи със старини” художникът проявява още като студент, за което свидетелства серията малки пейзажи със забележителности от София, датиращи от 1897/99 г., които се пазят в Музея за история на София и са останали почти непознати. Също и само там са запазени и рисунките на Морозов – майсторски, ефектни скици с висока документална стойност. В първата си изложба през 1906 - времето, когато членува в дружеството “Съвременно изкуство” – Петър Морозов показва пастели и акварели, повлияни от Никола Петров и засегнати от импресионизма в мазката и светлините. След това се връща към класическата форма като средства и стил. Меките заоблени мазки, чисто графичните подсилвания на места, ярките киаро-скуро изсветлявания са много характерни за живописта на Морозов. За неговия modum vivendi са типични класическите композиционни принципи на пейзажа и някои похвати на старите майстори, като диагонално отсечения, контражурен или подчертано светъл преден план, тънките велатури, тъмните подложки, панорамните изгледи. За работите му са присъщи сдържаната палитра, топлият колорит дори в студените зелени и сини, особеното внимание и умението да рисува облаци и небета, нещо твърде рядко в българската пейзажна живопис.                                                  Доротея Соколова 


pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128pic128

Press