This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

24.11.2010 - 27.01.2011

Избрано от колекцията на KBC, ВЪВ ВРЕМЕ НА ПРОМЯНА


Изложбата се организира от СИБАНК и ДЗИ съвместно с Посолството на Белгия в България по повод белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Куратор: Хилдегард Ван де Велде

Белгия е създадена през 1830 г. като нова, независима държава, едно младо кралство. Тя веднага започва да изгражда самоличността си и един от начините за това е изкуството.
До края на деветнадесети век Белгия се превръща в най индустриализираната страна в Европа, с процъфтяваща икономика, стимулирана от обширна железопътна мрежа и от отварянето на пристанищата й. Банковото и застрахователно дело също процъфтяват, а икономическият либерализъм води до нов просперитет. Заражда се заможна средна класа със силно влечение към културата. Появяват се меценати, откриват се изложби за по-широка публика.
През втората половина на XIX век настъпва промяна в европейското изкуство. Във Франция картината на Моне „Impression, soleil levant от 1872 г. се превръща в емблема на международния импресионизъм и на модернизма. Белгийският художник Джеймс Енсор (1860-1949) играе ролята на пионер в европейското изкуство. Първоначално той клони към импресионизма, експериментира с цветове и светлина. Повлиян е и от символизма. С творенията си, като маски, демони и други странни същества, той проправя път на експресионизма и сюрреализма.
Един от художниците, които го вдъхновяват е Гийом Вогелс (1836-1896), който започва да рисува в напреднала възраст и става известен около 1880 г. Той започва като реалист, но по-късно се насочва към своя лична интерпретация на импресионизма, в която атмосферата и експериментите със светлината вземат превес над формата. Използва цветове, които създават мрачна атмосфера. Енсор се запознава с него и попада под влиянието на неговия специфичен подход към светлината и меланхоличното настроение.
В чист вид, импресионизмът не е представен в белгийската живопис, а по-скоро в неговия белгийски вариант - луминизъм - стил, който се заражда в края на XIX век. Портрети и най-вече пейзажи го илюстрират най-добре. Емил Клаус (1849-1924) е най-ранният представител, следван, наред с други, от Констант Пермеке (1886-1952), макар че той се насочва към експресионизма след Първата световна война.
В края на XIX век, по едно и също време и практически навсякъде в Европа, се заражда реакция срещу импресионизма. Това е символизмът, възприет като средство за изразяване на страха и отчуждението, които Индустриалната революция и икономическите промени пораждат у хората. В символизма, човешката фигура заема централна позиция и често е обгърната в мистична атмосфера; стилизирани женски образи се мержелеят из мъглата на сънищата и фантазиите. Адепт на символизма е Фелисиен Ропс (1833-1898), известен най-вече с еротичните си творби. Неговото символистично творчество често критикува обществото и по-конкретно лицемерието на буржоазията и политиците. Тясно свързан със символизма е и Густав ван де Вустейне (1881-1947).
Макар че Леон Спилиаерт (1861-1946) се влияе от този стил, той не може да бъде считан за чист символист. Точно като Енсор, той извлича от него концепции като самотата и отчуждението, но е много експресивен в употребата на цветовете. Спилиаерт е майстор в създаването на атмосфера, която постига с минимално стилизиране и доминираща линия. Кариерата му достига върха си между 1905 г. и 1916 г. Една от силните му страни е начинът, по който пресъздава морето. Рисува го в различни форми - от изчистено взаимодействие на линиите до напълно абстрактен спектакъл.
Освен символистите на импресионизма се противопоставят и белгийските фовисти (или фовистите от Брабант), които експериментират с ярки цветове и ъгловата форма.  Стилът им произлиза от този на френските фовисти, водени от Анри Матис (1864-1954), но при тях цветовете са по-крещящи. Най-значимият от тази група е белгийският художник Рик Воутерс (1882-1916), който следва примера на Енсор в изобразяването на светлината.
По време на Първата световна война много белгийци напускат страната, в това число и някои художници. Пермеке прекарва войната в Англия, след като е ранен на фронта. Густав де Смет (1877-1943) бяга в Холандия. Именно тези двама художници, наред с други, оформят белгийския експресионизъм. Експресионизмът се появява за първи път като течение в Германия около 1910 г., но завладява света на изкуството в Белгия едва след войната. Белгийските експресионисти привличат внимание върху творчеството си не като изобразяват реалността, а чрез уголемяване и деформиране на детайлите. Монументализацията е техният начин да наситят картините си с експресия и да пресъздадат една страна, опустошена от войната.
В резултат на влиянието от тези белгийски експресионисти се появяват Жан Бруселманс (1884-1953) и братята Йесперс - Флорис (1889-1965) и Оскар (1887-1970) – със своя принос. От 1920 г. нататък, Бруселманс основно рисува пейзажи от фламандския Брабант, морски пейзажи, и натюрморти. Рисунъкът в композициите му е с ясно изразена линия. През второто десетилетие на XX век Флорис Йесперс избира един конструктивен, поетичен експресионизъм и през този период достига своя артистичен връх. Клоуните, които той често гравира, са прекрасен пример за експресионистичния му стил и като Де Смет,  той се увлича по кубизма.
В годините след Първата световна война се развива абстрактният авангард, към който принадлежи конструктивизмът. Последователите на този стил свеждат видимата реалност до една абстрактна, подредена композиция, която напомня кубизъм.  Марсел-Луи Боние (1896-1995) превръща това течение в свой собствен стил. Сред най-ранните представители на абстрактното и не-фигуративно изкуство е Джозеф Лакас (1894-1975), макар че е трудно творчеството му да се разглежда като част от определено течение. Картината му Cailloux („Камъни” на френски език), създадена между 1909 г. и 1912 г., и вдъхновението, което той черпи от аморфността на камъните, определят трайно неговото изкуство.
Сюрреализмът също се развива след Първата световна война. Той се противопоставя на основанията, довели до насилието на войната. Най-важният му представител в Белгия е Рене Магрит (1898-1967). След кратък „абстрактен” период, той е погълнат от реалното изображение на фигури и предмети, макар и в един необичаен контекст, повлиян от сънищата и подсъзнанието.
Животът в Белгия е възобновен през двайсетте години на ХХ век, въпреки че признаците на икономическо възстановяване се усещат чак след 1925 г. Това възстановяване замира заради Краха на Уолстрийт през 1929 г. , последван от Голямата депресия. Едва след девалвацията на белгийския франк през 1935 г. икономиката започва отново да се възстановява. Тридесетте години на миналия век не са благоприятни за пазара на изкуството.
След Втората световна война, KBC Bankтогава новосъздадено дружествоправи своята първа стъпка като покровител на изкуството с решението да възложи поръчка за  създаване на художествени произведения, които да украсят заседателната зала на Борда на директорите в седалището на банката - сградата Буренторен в Антверпен. За целта банката се обръща към няколко известни художници, обеднели вследствие на войната. Накрая избира като тема трите богословски добродетели (Вяра, Надежда и Милосърдие) и четирите основни човешки добродетели (справедливост, благоразумие, сдържаност и сила на духа). Поръчката за изобразяване на богословските добродетели е възложена на братята Йесперс. Средствата, които те ползват за изграждането на формата в тези произведения, въпреки че са до голяма степен класически, са вдъхновени от експресионизма.
Основните човешки добродетели са възложени като поръчка на художника от Антверпен Лоде Сегерс (1905-1983). Пол Йостенс (1889-1960) се явява на същия конкурс, като подготвя три серии от акварелни скици, но в крайна сметка не му е възложена поръчка. Въпреки това банката откупува акварелите му (част от които са в тази изложба), тъй като той е забележителна и водеща фигура в годините между двете войни и с тези произведения за пореден път доказва таланта си.
В края на четиридесетте години на ХХ век, като реакция срещу сюрреализма, се появява течението известно като „Кобра”. Художниците от това течение се фокусират върху спонтанността и експеримента, търсят вдъхновение в примитивното изкуство и в творбите на психично болните и децата. „Кобра” е международно течение, чиито последователи са главно от Дания, Белгия и Холандия. Движещата сила и интелектът на групата е белгиецът Кристиан Дотремон (1922-1979), който е създател също и на peintre-mots - художествен език, произлизащ от калиграфията. Дори след края на експерименталната група през 1951 г. интелектуалното наследство на Кобра продължава да трупа влияние още няколко десетилетия. С неговият край приключва „модерният” етап на белгийското изкуство и започва да си прокарва път съвременното изкуство.
Тази изложба с творби от колекцията на KBC представя една малка част от постиженията на Модерното изкуство в Белгия. Само една малка част, защото творчеството, създадено в Белгия по това време е много по-обширно.  Подробен преглед на този важен период в историята на изкуството може да се види в музеите в Брюксел, Антверпен, Гент и Остенде.

Хилдегард Ван де Велде

 


pic132pic132pic132pic132pic132pic132pic132pic132pic132pic132

Press