This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

19.07.2012 - 31.08.2012

, Като по струна над бездната


Ще попитат: „Как да преминем през живота?“
Отговаряйте: „Като по струна над бездна –
красиво, внимателно и стремително“.
Учение Жива Етика. Листа от Градината на Мория. Книга първа.
Зов. Послеслов.

Този кратък и красив пасаж като че ли се свързва най-успешно с образа на искрящите хималайски върхове и с вълнуващата артистична съдба на Николай Рьорих. Но той описва също толкова достоверно и живота на една от най-противоречивите личности в новата ни история Людмила Живкова.

Как се извървява буквално и метафорично пътят от Хималаите до социалистическа България, от усамотения в медитация и философски прозрения изток до политическия изток на идеологиите, ако не с постоянно балансиране между два ръба на пропастта.

През 70-те години на 20 век Людмила Живкова въвежда в България необичайно прогресивен модел на мислене и говорене за културата, повлиян от философско-етичното учение на Рьорих. Редом с общественият принос на руския художник и заслугата му за опазването на световните културни паметници под знамето на мира, параграфите на Живата етика пробиват идеологическите шаблони и се утвръждават тук като новия официален код. Людмила Живкова осъществява този поврат “отвътре”, безспорно благодарение на силните си политически позиции, но и заради своето лично убеждение, че това е възможно най-правилния избор за страната й, който не само не противоречи с политическата доктрина, но и по своему я уплътнява със съдържание. Тя успява да формулира това свое убеждение на езика на властта, изправяйки се пред риска да бъде припозната от нея като враг.

С решение на ЦК на БКП от март 1978 г. е утвърдена “Дългосрочна комплексна програма за издигане ролята на изкуството и културата за хармоничното развитие на личността и обществото в етапа на изграждането на развитото социалистическо общество”.

Въпреки, че приживе Людмила Живкова реализира малка част от амбициозното си начинание, принципите на културната политика, който тя задава тогава, се възприемат и развиват трайно и през следващите десетилетия. Николай Рьорих е първият пример, който тя избира да наложи в рамките на дългосрочната прорама заради пристрастията си към неговото изкуство и философия и глобалния обхват на неговата дейност от Русия, през Индия до Америка, който задава един от най-важните аспекти на програмата - максимално отваряне към света. Така Рьорих остава завинаги достоверен ключ към личната и обществена съдба на Людмила Живкова.

 

pic151pic151pic151pic151pic151pic151pic151pic151pic151pic151pic151pic151

Press