This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

02.10.2012 - 31.10.2012

, Чудовища и феи


Дни преди финала на 2012 се питаме защо вярваме в доброто? В какво вярваме и какво може да бъде по-добро от това, което заслужихме?Вместо „Second life”, като една "versia ultima" в глобалнoто "credo bonum" представяме няколко виждания от другата демо версия на света – там, където битуват идеи и образи, преди да влязат или след като излязат от “реална” утилитарна употреба - в света на въображението, където е приказно, при чудовищата, вещиците и феите. Там където времето тече като на сън, а чудесата изглеждат като наяве. В това двойно дъно на света, търсим някои предвременни следи, за да добием представа за траекторията, която все повече се затваря и доближава след-временността.

Приказното има огромна роля в съхранението на човека и запазването на света до сега. В българската култура то се оказва единствен постоянен носител на духовното. Чрез него се чрез него тя оцелява във векове на трудни исторически условия, през него се случват процесите на модернизация на българската култура и изкуство. Нерядко важни исторически фигури играят роли в една естествено-създала се митология. Героят Ботев и неговия лирически двойник, замонашените авантюристи, вълшебникът Сирак Скитник, мечтателите, братята, слепецът, отцеубиецът Бай Ганьо, са роли, които насищат националния наратив. Онази история, която всеки познава дoнякъде и ни позволява да продължаваме да живеем наистина, като наужким, като в приказка. В света или страната на чудесата. 

С мотива за приказното се прокарват модернизмите по нашите земи, прокарват се утопиите и ересите, провеждат се успешно събрания и конгреси. Змейове се срещат не само в Северозапада, (русалки - не само в „Двореца на пионерите”, феите – в обредните домове и т.н.), те са основни образи на неконвенционалните форми в изкуството от осемдесетте години. Съвременното изкуство в България предприема инстинктивно завръщане към традиционния дискурс, в някои случаи формално, мимикрирайки в приложни форми, в други – чрез теми и сюжети, а нерядко и чрез проявления на общото поведение на т.нар. сцена.

Днес утопията и антиутопията са инкорпорирани в реална ситуация, която ознаменува цивилизационния избор на отсамната част от света. Идеологиите и религиите като системи са тотално дискредитирани. Вероятно и легендарния Балканджи Йово ще се окаже замесен в долна застрахователна измама, анатомичен шверц и колаборация в търговия с органи и трафик на жени. Индивидуалното оцеляване устойчиво се превръща в самоцел. В цяла Европа властва сластен популизъм: съблазняването на масите чрез Криза. Америка е в нездрава истерия. Католическият свят залитна в социализъм, а будисткият - в тиха производителна печал. Другите светове – ислямският, руският и прелестната тъжна субекваториална Африка се оказаха в дълбоко саморазрушително средновековие: във война със самите себе си. Слънцето е все по-горещо, храната по-лоша и скъпа, а страната ни стана Западна страна, но това не ни направи по-богати, руси, честни или поне учтиви.

Време е за потапяне в света на приказното, до където, по навик, ние българите имаме по-пряк път. Пресечните точки на изкуството и света на приказното са застрашително банални, но историите, които предстои да видите и техните герои са нови и приказни по свой начин. Тази изложба е извинение, но и доклад. Извинение към приказното, за това, че го забравяме и не се поучихме навреме и сведение за онова, в което същото това „приказно” се е превърнало днес.

Фотографии: Александър Вълчев


pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153pic153

Press