This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

14.05.2013 - 14.06.2013

Веселина Николаева, Просто линия


Галерия Credo Bonum представя проекта “Просто линия” на Веселина Николаева, който  представя изследването на авторката върху границата между България и Турция, което авторката прави между 2004 и 2008г.  Това е първото допускане на фотограф, който да снима вече изоставените обекти на гранична полиция и ивицата земя между двете държави. 

Веселина Николаева снима изоставени стратегически и жилищни сгради от българската страна на границата, както и много пейзажни снимки от „ничията земя”. Отделно авторката посвещава много време на изследване на архивите на МВР, военните и държавния архив за да научи повече за историята на тази граница, която сменя 5 пъти линията си през 20 век, превръщайки я в най-бързо променящата се граница на Балканския полуостров. Резултатът е събран в книга, която включва множество фотографии от „преди и сега” на българо-турската граница и няколко есета.

Изложбата в галерия Credo Bonum представя селекция от общо 18 фотографии включени в проекта, обобщени в две серии, едната от 8 (участвала във FotoFest Houston USA) , другата от 10 фотографии (показани лятото на 2012 г. в центъра по изкуство BOZAR Brussels).
 
"В резултат от електронните мрежи и появата на „световна система“, различни места по целия свят стават все по-еднакви. В същото време и като едно почти парадоксално контрадвижение, нараства броят на хората, които попадат под очарованието на национализъм и местни традиции (в Европа, например, упадъкът на националната за сметка на свръхнационалната власт върви ръка за ръка с възхода на национализма). Исторически промени и „големи събития“ се случват с голямо ускорение. Историята е здраво по петите ни и повече от всякога имаме усещането (или може би ни се иска да имаме такова усещане), че историята се ражда пред очите ни. Чувстваме,  или желаем да чувстваме,  че животът ни е по някакъв начин част от световната история.
 
В свят, в който революции се случват едва ли не ежедневно, историята все по-често бива използвана като инструмент за разбиране на настоящето. Колкото повече осъзнаваме значението й (не на последно място и поради факта, че то все повече бива използвано в социално-политическия дебат), толкова повече губим знанието за това какво точно представлява тя: дали е съвкупност от случили се факти, или е една историзирана фантастика?
 
През живота си съм прекосила безчет граници между култури и идеологии, държави и континенти. Винаги съм познавала понятията „изток“ и „запад“, но така и не успях да установя за себе си географските, нито пък психологическите бариери между тях. Не бях се движила по граница между които и да е две суверенни държави, какво остава за политически съюзи. Мислех си, че ако стъпя на ничия земя, ще мога да разбера значението на бодливата тел от всяка една страна на тази тънка, непотопена в политика линия, чиято единствена цел е да бъде бяло петно на световната карта.
 
Границите въплъщават различни явления в зависимост от политическия контекст и времето. А да се определи времето в ничията земя, беше трудно. Тя се намира извън историята; миналото сякаш беше бъдещето. Това е един различен свят, дори различна страна, населена от войници, които защитават закони и правила, разбираеми само от тях.
Зеленината скоро ще покрие всички следи от строго охраняваните граници, но пейзажът ще остане завинаги потопен във вина.
 
„Просто линия“ е моето пътуване към необговореното минало на България и историята за празната ивица земя, която някога бе външна граница на Варшавския договор, а днес представлява новият външен предел на Европейския съюз."
 
Веселина Николаева 

pic168pic168pic168pic168pic168pic168pic168pic168

Press