This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

02.11.2004 - 12.11.2004

Росица Станишева , Сълзите на Ерос


Настоящем се говори в тих погребален тон за доброто старо живописно изкуство, като че ли е настъпил последния му час...
Живописта има просто прекалено дълга история. Всички трикове, маниери, помощни средства и гледни точки са познати, изследвани, отхвърляни и отново приемани... Живописта е прекалено бавна, тромава и затова излишна...
На мен ми се иска да поиграя с това твърдение. Може би няма по-голямо предизвикателство в този момент от това да се опиташ да родиш отново Спокойното от Забързаното. И Тишината от Комуникацията, Загадката от Прозрачното и Приглушеното от Водопада от образи.
След много успешни изложби в различни галерии на Европа и Америка с абстрактна живопис, жадувам за нови естетически форми, родени някъде в нажеженото културно пространство между “Традиционалния Изток и Новаторския Запад”.
От две години, затворена в моето Хагско ателие, работя над съвършено нова серия. Ново е всичко: формата - гигантски, предизвикващ всекидневна мускулна треска; цветовете - експериментирам с “почти непоносими” съчетания, опирайки съзнателно в болезнения ръб на кича; техниката – “старо + ново” – маслени бои и велатури + смоли и пигменти.
Но най-вече, нова е темата: Новата Стара Тема за Екстаза.
Вдъхновена от брилянтните философски творения на Жорж Батай “Сълзите на Ерос” и “Еротизмът” това е единствената тема в моята работа. Единственото което ме занимава е да изследвам вибриращите граници на всички възможни форми на екстатични състояния – телесен, емоционален, религиозен,еротичен,естетически, любовен, спиритуален....
В Галерия СИБАНК представям първата серия от нови картини.
Росица Станишева

Росица Станишева е отбелязала пасажи в книгата на Батай “Еротизмът”, които мога да използвам като гид при движението между образите. Въобразявам си, че едно изречение ще ми свърши най-добра работа: “Отнемането на притежаваното (или разрушаването), което е в основата на еротизма, било достатъчно осезаемо в Античността, за да стане оправдание за сближаването на любовния акт с жертвоприношението”. В Съвременността художничката продължава да следи митологичните архетипи, които се вкопчват в телата, докато телата се вкопчват едно в друго. Картините й тръгват от непреходната илюзия, че плътската страст е оттегляне от културата, за да я преобърнат: напротив, попадане е. На мускули влизаш в разкази, които най-вероятно не си чел, но затова пък символно отнемат (разрушават) плътта ти и тя вече не може да бъде видяна. Росица Станишева е нарисувала тази невидима, изчезнала в жертвоприношението, плът.
Георги Лозанов

 


pic33pic33pic33pic33pic33pic33