This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

24.11.2005 - 15.12.2005

Валентин Старчев, Скулпторът и жената


Едва ли има нещо по-трудно за обяснение от двете най-необходими неща в ателието на божественото съзидание – ЖЕНАТА И СКУЛПТОРЪТ.
ЖЕНАТА – едно ребро, откъснато от изваяния от кал Адам, което мъжът непрекъснато гони, без да стигне, с илюзиите на собственик – и СКУЛПТОРЪТ – далечен роднина на Бога, милиони години след своя прародител, се мъчи от същата кал да постигне съвършенството на онова, което никой не знае кога, какво може да очаква от него.
Не знам дали Всевишният е учил в Академия или е бил само гениален самодеец, но Валентин Старчев не само е учил при големия български скулптор Марко Марков, но е съхранил и греховното чувство на Адам към формите на жената и дали от безсилие да ги овладее или от желание за мъст, ги деформира до една нова форма, изпълнена с много сласт и нега, с мощ и сила, с първичен живот и с някакъв неуловим полъх, който превръща калта в бяло дихание на мъжките илюзии. След това идва скулпторът!
Фигуративен – без да е илюстративен, пластичен – без да е абстрактен, Валентин Старчев дълбоко в себе си носи както уроците на европейската пластичност, така също и не по-малко суровата първичност на националната традиция. Пластовете на времето като че ли са трупали енергия и духовна памет, уплътнявали са, деформирали и отново формирали една нова пластическа форма – жива и структурна – колкото драматичен израз на своето време, толкова и език на една лична артистична съдба.

ноември, 2005 Светлин Русев

 


pic34pic34pic34pic34pic34pic34pic34pic34