This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

14.11.2006 - 14.12.2006

Симеон Стоилов, Безкрайност


Инсталацията Безкрайност е "машина на пространството". То отвътре е по-голямо отколкото отвън. Дори не просто по-голямо, а направо безкрайно, но затворено в крайна форма. В куб. Такива конструкции, когато принадлежат на изкуството, а не на гатанките или на геометрическите задачи, лесно забиват в клишета от типа "Човекът е вселена". Симеон Стоилов ги избягва с вариететна лекота. Номерът му е, че обича номерата. Предпочита ефектите на илюзионизма (като
практика, не като стил), вместо тези на метафорите. Преобръщането на мащабите носи нещо от мистичната ирония на Ешер, но си остава фокус. Инсталацията сякаш е инсталация на маг, попаднала вместо на сцена в галерия. Магическа кутия, която, ако се вдигнеш на пръсти, имаш шанс да разгадаеш, като буквално да надникнеш в нея. И да видиш, че там няма нищо друго, освен самото виждане, опряло в собствения си хоризонт. Впрочем, както всички знаем, виждането е синьо. Добило с "машината на пространството" плът, която на свой ред може да се види, то се "отлива" и в живописни платна по стените, за да се съсредоточи допълнително с традиционни изразни средства, пренебрегвайки традицията им. Максималното разсейване в гледка, което художникът може да си позволи, е небе. Но пък какво е небето, освен надничане – след повдигане на пръсти – в безкрайността, в която най-много можеш да видиш своето си глупаво изражение. Да се огледаш. И Стоилов, скромен млад човек, ритуално се отказва от платното в полза на огледалото. Прави го на "Славянска" 2 – адресът на галерия СИБАНК.
Георги Лозанов

 


pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35pic35