This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

02.11.2006 - 12.11.2006

, Памет за признанието


Съвместно с Национален литературен музей
Къща-музей “Иван Вазов”



В спомените си писателят Стилиян Чилингиров разказва, че след 1916 година сред учениците, които посещавали за първи път столицата, било своеобразна мода да позвънят на вратата на Вазовия дом и да зърнат, макар и за миг, отблизо или отдалеч своя любим поет.
Иван Вазов още приживе се превръща в своеобразен обществен мит, духовна институция, паметник на високата словесност, съизмерим единствено с могъщото, средищно и неотместимо присъствие на Балкана в географския пейзаж на България. Още приживе творческото му дело и човешкото му присъствие обрастват с легенди, които битуват и до днес в целостта Вазов, създават и рушат едновременно необозримата й същност, разширяват я с предизвикателството препрочитайки Вазов да открием себе си, високото и ниското у себе си, проекциите на националната си съдба, провидени от любовната несвяст на поета към България. Още приживе най-естествено Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей.
Днес, побрал цялата възможна протяжност и достолепие на българските времена, патината на големия дух, излъчвана от всяка вещ, картина или поздравителен адрес, музеят посреща стотиците посетители, приютява любопитството им, смирява ги в изумителната си атмосфера. Музеят е и брънка от непрекъснатостта на българската литература – първият му уредник Елин Пелин и символно, и конкретно продължава голямата разказваческа традиция. Музеят е и живо място, където Словото на Иван Вазов звучи преродено в четенията на новите български писатели.
Изложбата “Памет за признанието” е първият опит присъствието на Иван Вазов да бъде прочетено само през знаците на невероятната и почтителна обич, с която съвременниците му отбелязват неговите два юбилея. Показани са повечето изработени единствено и само за него, уникални подаръци – сребърната лира със сребърен венец и позлатена панделка, картините, пластиките и шаржовете на Иван Мърквичка и Антон Митов, на Андрей Николов и Александър Добринов.

Мирела Иванова,
уредник на къща музей “Иван Вазов”

 


pic37pic37pic37pic37pic37pic37pic37pic37