This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

17.08.2006 - 10.09.2006

Светослав Недев , Останки


Няколко думи за цикъла ОСТАНКИ


Работите от цикъла ОСТАНКИ са създадени в края на 1995 и началото на 1996 година. Всички са с формат 50 х 65 см. Някои от работите са изпълнени със сух пастел върху цветна хартия, а други – с акварел.
Може би ще бъде интересно да се знае, че почти всички композиционни елементи са подведени под определени математически правила. Интересуваше ме какво ще се получи, ако произволни обекти бъдат вкарани в една предварително зададена рамка. За тази цел всички размери и разстояния в композицията бяха организирани така, че отношенията на отделните елементи да отговарят на един предварително зададен коефициент или да бъдат кратни на него. Една част от работите са изградени на основата на класическото Златно Сечение: X/Y=Y/Z=0,618 034, където X е по-малката част от разделеното на две цяло Z, а Y е по-голямата. В други работи, като коефициент е използвано Неперовото число е=2,718 281 ... или неговата реципрочна стойност 1/е=0,368.
Тези числа са всъщност израз на отношения. Отношения, които човекът е установил и които присъстват в света около нас и в самите нас. Ние не можем да бъдем сигурни дали светът е построен на принципа на тези отношения, но можем да кажем, че човек комуникира със света и самия себе си чрез тези отношения.
Идеята е да се види дали подвеждането на композицията под едни такива антропоморфни правила ще даде един задоволителен естетически резултат. Казано иначе: ще разпознае ли човек себе си, ако му бъде поднесен един познат принцип?
Естествено, композицията не е всичко в една картина. Образа има и цветови компоненти и отношения, които в по-голямата част от работите от цикъла ОСТАНКИ са решени по емпирично-интуитивен път.
Самият цикъл беше вдъхновен от серия снимки, свързани с изследвания в областта на умората на металите. Една област, в която има големи напрежения и деформации, от които се получават интересни форми и фактури. /По-късно, към цикъла бяха включени и образи от ежедневието, но подведени под общата тема./
Освен чисто естетически /формално/ материалите от въпросните снимки ме заинтригуваха и като съдържание. Оказа се, че един толкова тривиален мотив може да бъде носител не само на естетика, но и на допълнителен смисъл.
Машината, като техника и специфично човешка еманация в света, подложена на изпитание от самия човек. Човекът изпитващ самия себе си, в своето произведение.
Всяко едно от тези тела има своя история – то е изживяло някакъв свой живот, в който усилията, съпротивлението и натоварванията са го деформирали по уникален начин – една метафора на човешко същество, извървяло своя път. Тези изоставени парчета метал имат свои бръчки, свои рани, свой скелет и своя надрана кожа.
Тяхната експресивност, обаче е тиха и ненатраплива, без излишни жестове.
Безмълвни свидетели на своето поражение, те подсказват, че нещо е съществувало, нещо е било, а сега вече го няма... или не е същото. Това събужда в мен усещане за преходност. Представям си какви са били нещата в началото, как бавно или внезапно са се променяли, какви са сега и как постепенно ще потънат в безплътния, обгръщащ всичко поток на времето.
Има нещо тайнствено и магическо в тази трансформация, това бавно движение във вечността. Едно фатално привличане, на което никой и нищо не може да устои.


Светослав Недев
София, Декември, 2003

 


pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38pic38