This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

23.06.2005 - 01.07.2005

Предраг Кораксич - Коракс , Ден за размисъл


СЛОБО ПОД ПСИХОАНАЛИЗАТА НА КОРАКС

Миналите времена ни донесоха много злини – омраза, войни, лъжи… – и толкова малко добро. Сред малкото добри неща е и един истински скъпоценен камък – карикатурите на Коракс.
Тоталитарният режим на Слободан Милошевич, символизиран от Миряна Маркович, Воислав Шешел, Драган Томич, Влайко Стойликович, Никола Шаинович, Милован Боич, Любиша Ристич и други известни членове на Фамилията, бе обезсмъртен от карикатурите на Коракс. Така този Маг, въоръжен с четка и мастило, създаде причудлива, гротескна и поразителна вселена, гъмжаща от всякакви странни създания и чудновати човешки същества, един специфичен свят, по-истински, по-жив и по-действителен от самата емпирична действителност.
И все пак, в този свят, привилегировано, централно и величествено място заема доста подобаващо самият безусловен Властелин, около когото всичко кръжи, сякаш той е единственият, който дърпа всички конци. Коракс не само посвещава болшинството от рисунките си на легендарния ни Ръководител, или по-точно казано, на горчивата съпротива срещу него, но и влага цялата си енергия, талант, търпение и умение в разбулването на Диктатора. Затова е съвсем естествено сега, когато борбата е най-после приключила, когато някогашният Могъщ Деспот е поставен на топло, където му е мястото, ние теглим чертата и си уреждаме сметките. Сега е точният момент да се включат тези великолепни карикатури, посветени на Бившия Лидер и създадени през последните дванайсет години, в една разкошна антологична монография.

Шепотът на рисунките: образът на Лидера

Рисуването на Коракс е фокусирано върху същността на нещата. То е творчески неукрасено, ясно, недвусмислено и поради това, въздействащо. Няма нищо излишно в неговия разбираем, привидно жизнерадостен и добродушен стил. Дори и най-малкият детайл е важен и функциониращ. В ярките си карикатури този надарен художник показва от една страна измамите и подлостта, към които прибягва правителството, а от друга - разсейва илюзиите на неговите поданици. С няколко замаха на четката Коракс успява да отмести заслепяващата фасадата и да ни открие под непроницаемата маска на властния Лидер неговото умело скрито, истинско и демонично лице (бих искал да припомня на читателите антологичната карикатура, на която Лидерът като легендарната Мерилин Монро стои върху решетка, а въздушно течение повдига ризата му, разкривайки копитата и опашката на самия Дявол). Чрез лесно разпознаваемия си стил, този смел художник и психолог успява да разбули мистиката около омайващия Лидер, като излага същността му на показ пред света.
...
Коракс е развивал, подобрявал и изглаждал образа на Слобо, докато го направи изключително ясен и лесно разпознаваем. Особено интересно е, че с течение на времето, самият Милошевич все повече заприличваше на рисувания си образ! Слобо безпощадно, против собствената си воля и за всеобщо учудване, се превръщаше в карикатура на Коракс. Някои вярват, че големият Маг е омагьосал Слобо с четка като с вълшебна пръчица и го е превърнал в карикатурен герой. Тази гатанка обаче може да бъде разгадана по-прозаично. Според мен нашият Велик Маг е не само находчив художник, но и отличен психолог, който успя преди всеки друг да забележи някои невидими, скрити, но изключително важни черти в тази личност, които щяха да излязат на повърхността и да изкривят физическия образ и най-вече чертите на лицето. Така към края на 1999 година Великият Лидер присви очи за първи път. Именно от този момент нататък Коракс взе да рисува характерните резки върху лицето на Слобо вместо очи. По това време Лидерът изцяло отхвърли реалността и се оттегли в своя свят на безумни халюцинации.
...
Създавайки известните си карикатури за Балканския Диктатор, Коракс е направил необикновено и уникално постижение. Разчитайки изцяло на отлични рисувателни умения, той успява да пресъздаде изчерпателен, проницателен и точен психологически анализ на душевността на един деспот и да открие пред нас истинската му същност. Под маската на националния обаятелен Лидер се крие един аутистки, егоистичен и суетен хлапак, предприемащ налудничави, безразсъдни и разрушителни действия.
Добре познати и неустоимо притегателни карикатурите на Коракс са безкомпромисна и подривна критика на една диктатура и същевременно най-ефикасният и лесно достъпен урок по демокрация. Дузина национални институции, политически партии и неправителствени организации заедно не допринесоха толкова за пробуждането на Сръбските граждани, колкото един единствен човек – Предраг Кораксич – Corax.

Из уводния текст на Жарко Требиешанин
към монографията “Той”, Белград, 2001


Поради липса на доказателства

Някои неща вървят зле, направо надолу с главата, а ние не знаем защо. Понякога ни се струва, че нещо не е наред с нас самите, а по-често – че в цялата тази работа е замесен и някой друг. Понякога си мислим, че просто нямаме късмет, но обикновено вярваме, че си има и някои скрити причини за това. На този, който не знае нищо, всичко му изглежда съмнително. Ако знаехме всичко, което можехме и трябваше да знаем, щяхме да се гледаме едни други с повече доверие. Но някои важни и интересни неща за нас самите не са за нашите уши, тъй като засягат частността на отношенията във Фамилията.
Вероятно вътрешният живот на Фамилията е богат, разнообразен, напрегнат, може би и опасен, изпълнен с неписаните правила на двусмислените послания, йерархично неясен и тайнствен дори и за много от членовете на Фамилията. Външно забелязваме само последиците от тази вътрешна динамика. Някой се издига, някой се оттегля, някой изчезва, някой го погребват, но никой нищо не казва. Можем само да гадаем, предполагаме, тълкуваме значимите, недостоверни и противоречиви сигнали, да преразказваме интригите, които Фамилията с охота измисля сама за себе си, а след това и разпространява. През тази завеса от лъжливи новини, погрешни следи, заличени доказателства, раздути незначителни и прикрити същности, все пак е възможно да се проникне и да се хвърли ясен поглед, както показва тази книга. Някои неща могат да се разкажат, някои трябва да се видят, а има и такива, които стават очевидни едва след като ги нарисува Предраг Кораксич.
В този случай изведнъж откриваме, че за да разбере човек всичко, изобщо не е необходимо да знае нещо за Фамилията. Тоест, не са успели да се скрият. Има някъде една пролука, една ключалка, през която наднича Кораксич, подсмихва се и ни разказва какво е видял. Пътьом малко поукрасява нещата и прибавя туй-онуй, от което всичко става още по-достоверно.
Може би в основата си всички фамилии са подобни, но на нас тази нашата ни се струва уникална – такава не е имало никога и никъде другаде. Тази нашата можеше да отрича, че изобщо съществува, или пък да поиска да посочим точния брой на членовете и; а пък после да докажем, че са сторили каквато и да била злина; а дори и да са сторили, направили са го с най-добри намерения, и ако лъжат, то поне са миловидни, очарователни и се обичат помежду си.
С такава Фамилия всеки нормален съд би срещнал огромни затруднения да установи онова, което иначе е известно на всички. А пък те и без това не биха признали никакъв друг освен съда на Фамилията. Затова за всички ни е толкова важно, че съществува някой като Кораксич, който умее да съкрати процедурата и веднага да произнесе присъдите.
Ако не в името на народа, то поне в името на човешкия дух.
Стоян Церович

ПРЕДРАГ КОРАКСИЧ

БИОГРАФИЯ


Роден е през 1933 година в Чачак, в учителско семейство. Родителите му участват в партизанското движение от началото на войната. През ноември 1941 година четниците убиват баща му, а самият той и майката на по-малкия му брат са осъдени на смърт. Майка му случайно разбира за това и те са принудени да избягат при роднините си в Белград, а след това и в Земун, където живее дядо му. Прекарват четири години в бягство и нелегалност, като извънбрачни деца, носещи моминската фамилия на майка му. След войната живее в Земун, където завършва гимназия, а от 1953 г. следва архитектура в Белградския университет. Започва да публикува карикатури още като гимназиален ученик, първоначално във вестник „JEŽ”, а след това получава работа във вестник „RAD“. Пет години по-късно преминава на работа във „VEČERNJE NOVOSTI”, където остава в продължение на 25 години. През 1990 г. в същия вестник започва вътрешен процес срещу него, тъй като той отказва да подкрепи редакционната политика на изданието, подкрепящо диктатурата на Слободан Милошевич. Процесът продължава три години, след което законът бива променен и Кораксич е уволнен. Прехвърля се в опозиционния седмичник “ВРЕМЕ”, където е член на редакцията и до днес. От 1988 г. работи в няколко независими издания: “DEMOKRATIJA DANAS”, „EKONOMSKA POLITIKA“ и „BORBA“. Поради репресивната политика на режима на Милошевич тези издания едно след друго престават да излизат. Учредява се вестник „NAŠA BORBA“, където започва да работи ежедневно. И този вестник под натиска на режима престава да излиза. От 1998 г. Кораксич работи във вестник
„DANAS“, който оцелява въпреки страхотния натиск от страна на властта. От 1998 г. до днес той ежедневно публикува в него свои карикатури. Продължава да работи за „VREME” и за списание „EKONOMIST“. От време на време сътрудничи на някои световни издания, в последно време най-често със списание „COURRIER
INTERNATIONAL“. През 2001 г. започва да се занимава с анимирани политически карикатури (15 до 20 секунди), които всяка седмица се излъчват в рамките на централните новини /DNEVNUK/ на телевизия B92.
Организирал е самостоятелни изложби в Берлин, Виена, Париж, Осло, Цюрих, Моргес, а през януари 1992 г. е бил гост на Световния икономически форум в Ню Йорк, където заедно с още няколко световноизвестни карикатуристи получава възможността да покаже своите творби. Имал е множество изложби във всички по-големи градове на Сърбия. Носител е на голям брой награди на името на познати журналисти, хора на изкуството, общественици. През 2004 година правителството на Франция го награждава с ордена на “Легията на честта”.

 


pic53pic53pic53pic53pic53pic53pic53pic53pic53pic53

Press