This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

13.09.2004 - 30.09.2004

Анна Моро – Лин, Килими от писма


Ана Моро-Лин: Съ-обитавайки
Проектът “Съ-обитавайки” се породи от идеята за преобръщане на гледната точка, на погледа. Не напред, както бихме гледали пейзаж или разговаряли с някого, нито пък – нагоре, взирайки се в небето, а надолу към земята, върху която стъпваме, в която се спускат корените...
Подобно на градина, килимът, в качеството си на естетически символ, заема част от пространството. Върху него е възможно да се вглъбиш в себе си, да мислиш, да се молиш, да летиш... Тогава “да си върху килима” се превръща в кепос – вътрешно жизнено пространство, привилегировано, плодоносно.
Килимите – места, върху които разцъфват истории.

Осъществен от материал, който позволява да се навива на роло, килимът ни препраща към древния си произход, към първоначалната си функция да е част от номадството. Докато на Запад килимът е предимно украса, на Изток той е единственото обзавеждане в къщата. Изкусно изтъкан, килимът разказва чрез знаци и цветове историята на племето, неговата вяра и култура, често е изказ на поет, размишление на философ. В мюсюлманската религия килимът придобива духовна стойност. Смятан е за храм, свято пространство, разграничено спрямо профанния свят.
Ако килимът, поради свещения си характер, символно побира в себе си къщата и желанията за щастие, които тя носи, да мисля днес за килима, за мен означава да предложа къща, пространство за разказване. Да предложа пространство за лични истории, да ги поставя редом, да им предложа един вид съ-обитаване, признаващо и приемащо различия.

Какви истории и чии? Каква действителност, спомени, чувства, намерения биха им придали плътност? Помолих приятели и хора, с които се бях срещала през годините, да ми разкажат за себе си. Получените писма, стихове, рисунки, лист от партитура, шеговита метафора, генеалогично дърво, молитва, размишление втъкавах в материята на килима, изработван от леки материали – хартия и тензух. Килими, които могат да се навиват на роло, подобно на ориенталските килим и шумах, изтъкавани без възли и руно. Килимите се превръщаха в постоянно съотнасяне с другите.

Превод от италиански: Ангел В. Ангелов

Хартиените килими на Ана Моро-Лин предизвикват наслада, те са красиви, могат да бъдат възприемани като чиста визуалност – цветови съотношения и материя, която едновременно наподобява друга материя, върху/в която знаците, писмени, декоративни се извезват или втъкават.
Килимите са и пространства за четене на много езици. Композирането и цветността им е “портретиране” на получени текст (най-често), рисунки, ноти. Портретирайки разказаното, килимите на Ана Моро-Лин въздействащо конкретизират/ проблематизират съотношението между образ и слово. Образът и словото – разнородно свързване /разделяне чрез разказване/ слушане и отговор, който изобразявайки, тълкува. Дали да го наречем визуална херменевтика?
Разказването бива чуто, споделянето е преобразяване, въздигнато до храмовост, едновременно продължава да е обичайна ситуация в делника. Въздигането е смирено – върху килимите може да се коленичи, но и просто да се стъпва, материалността им е устойчива.
Изглежда е нужно да се приведем, за да видим какво е написано; по-малко изморително ще е да коленичим върху им и може би преди това да се събуем, за да видим. Особено ако искаме да узнаем написаното. После можем да се отдръпнем, за да възприемем как композицията на килима и общата цветност тълкуват писмото. Или пък да гадаем за написаното само чрез образа.
Разбирането, удоволствието навярно е в това и погледът, и тялото ни да участват във възприемането, да виждаме, осезавайки, да сме и непосредно близо, и на разстояние.

Ангел В. Ангелов

 


pic56pic56pic56pic56pic56pic56pic56pic56pic56pic56pic56pic56pic56

Press