This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

16.11.2004 - 30.11.2004

Николай Майсторов от Николай Майсторов, Сенки от Аза


Да живея, това значи да се изяждам.
Започвам отдолу – за да имам време.
Дано по-бавно, изям сърцето си.

Николай Майсторов
“Не ставай градинар на любовта си”, 2004

Николай Майсторов може да разчита на обективни дадености – талант, страстност, въображение, тъй че едва ли си заслужава да бъде подозиран в нарцисизъм. Въпреки това се рисува непрестанно – от самото начало, та и от по-рано; той вероятно е българският художник с най-много автопортрети. Изглежда се бои, че докато помага на другите да го разберат, сам ще престане да се разбира. И се дебне все с четка в ръка. Чувства се лек повей на интелектуална паника. Въпросът “Кой съм?” не предхожда изкуството му, а в най-добрия случай е възможен негов изход, станал на свой ред в изкуство. Повторените черти на лицето му сякаш питат: “Готов ли ще си, ако утре прозвучат вторите тръби?”; художникът не се отказва от темата за Апокалипсиса, дори когато стои пред огледало.
Разбира се, автопортретите му изпълняват традиционната си “жанрова задача”: изследват персоналната загадка на рисуването, изворите на фикцията. Но заедно с това, подредени един до друг, те фикционализират самия “рисуващ аз”, превръщат го в персонаж, разказват историята му. Тя започва от романтическата съпротива, минава през праговете на самопознанието, за да стигне до културното отшелничество. И тук, всъщност, е заровен ключът към изложбата: Как може да присъства в културата един артист, склонен да се оттегли от нея? Като автопортрет.

Георги Лозанов

 


pic58pic58pic58pic58pic58pic58pic58

Press