This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

13.05.2005 - 20.05.2005

, Пръстенът на Шаляпин


Илка Попова и Феодор Шаляпин се запознават в Париж по време на репетиция в Парижката Гран Опера. Преди това той е ходил на нейни спектакли, но не смеел да й се представи, защото знаел, че тя е свързана с известния Лорд Карлтън-младши, който бил толкова влюбен в нея, че дори и подарява къща в Париж. По това време Илка е примадона на Гран Опера, а Шаляпин гостува в театър Шатле за гастроли в т.нар. “Руски сезони”. Един на друг фактически ги представя известния руски пианист и импресарио на Шаляпин-Кашук, известна личност в музикалния свят, един от първите емигранти във Франция след Октомврийската революция. По-късно Кашук става импресарио и на Попова. Първите два спектакъла, в които Илка и Шаляпин пеят заедно са “Княз Игор” и “Борис Годунов”. След раздялата на Илка с Лорд Карлтън тя започва под влияние на новия си любим-Шаляпин да готви още роли. Една от тях е за “Фаворитката” от Доницети, с чието изпълнение първоначално имала сериозни проблеми. На репетиции не може да “вземе” едно горно си-бемол и това я отчайва много. Тогава Шаляпин, който никога не се е занимавал с вокална педагогика, се заема с нея и констатира, че проблемът е по-скоро психологически. Постепенно с негова помощ тя успява, а за проявените упоритост и воля той й подарява любимия си пръстен, казвайки, че носи магическа сила, дава силен глас и здраве. Попова твърди, например, че когато той пиел, слагал този пръстен в стакана и не се напивал никога. При болки в главата го притискал към челото си и всичко преминавало!
Марин Бончев се запознава с Попова в София през 1951 г. Тогава той ходел на уроци по оперно пеене при нея. Предричали са му бляскава карирера като тенор от много рядък вид, но вследствие на тежка болест прекратява сценичните си изяви завинаги. Ориентира се под влиянието на Попова към писане на статии и книги за операта. Тя му предлага да напише нейната бурна биография “Срещите на Илка Попова”. Това е и първата от общо 18 книги на Бончев. Впоследствие Илка му предоставя своя богат архив, помага му да преодолее стреса и отчаянието от болестта, оказва му и материална помощ. Пръстенът на Шаляпин и други ценни вещи - картини, японско изкуство, снимки, програми с автографи на знаменитости, писма. След смъртта и през 1978 г. всичко остава по нейна воля у Бончев. Преди повече от 20 години той предава доброволно две писма от Шаляпин до Илка на тогавашния Съветски фонд за култура заедно с портрет на Шаляпин с посвещение на Илка. Тези реликви са в Музея на Ф. Шаляпин в Москва. Тогава Марин Бончев е получил почетни грамоти за това лично от акад. Димитрий Лихачов. През годините са правени много официални предложения да дари реликвите на различни музеи и сбирки, включително и от проф. Ирина Евстигнеева от тогавашния Ленинградски държавен музей за театрално и музикално изкуство. Тя самата научава за пръстена от публикация във вестник “Правда”, написана от кореспондентът в София Леонид Жмирьов. Любопитна подробност от живота на Бончев е, че негов кум е големият руски интелектуалец и творец Сергей Михалков - от сватбата са запазени няколко черно-бели снимки.
В момента освен пръстена в колекцията е и един портрет на Илка Попова в мавритански стил, рисуван от самия Шаляпин в Париж, както и няколко ценни японски керамични предмета, подарени й от великия руски бас.

Бойко Станкушев


pic60pic60pic60pic60pic60pic60pic60pic60pic60pic60pic60pic60

Press