This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

03.02.2005 - 25.02.2005

Елена Панайотова и Тодор Панайотов, Закъсняло пресичане


В преживяването на изкуството неизбежно присъства нещо изплъзващо се и мистично, някаква културна неудовлетвореност. Може би защото това преживяване, подобно на любовта или верността, е твърде интимно, а се осъществява във и според законите на публичния свят, подчинява се на валидните за него отношения и роли: художник, зрител...
Изложбата "Закъсняло пресичане" иска да обърне за малко гледната точка: доколко може и въобще може ли изкуството да се мисли като събитие в частния свят? Рисунката повтаря ли, макар и отдалеч, дирите на кръвта? Какво ще стане ако професионалните роли се заменят с роднински, например баща и дъщеря.
Тодор Панайотов и Елена Панайотова за първи път се движат заедно през територията на публичността. И то през на територия, специално създадена, за да могат - срещу правото да бъдат подслушвани - да си кажат по нещо в мълчанието на образите и паметта. Разбира се, то лесно може да бъде чуто в тъй наречения диалог между поколенията - две поколения, за които той, ако въобще е започнал, не е стигнал до никъде... Това на бащата, реализирало се в идеологическите конвенции на комунизма, но доколкото е успяло да ги прекрачи, да избяга оставайки; поколението на неразбраната съпротива и тихата печал. И това на дъщерята, поело голяма глътка посткомунистически произвол, изпълнено със скептицизъм към наследените авторитети, за което идеология вече е само дума от речниците; поколението на буквалните емиграции и ироничните цитати.
Всъщност, Тодор и Елена Панайотови са твърде изявени и затова не съвсем типични представители на своето поколение, както и въобще на някакви колективни настроения. Определящи за тях са собствените им артистични маршрути. Въпросът е: къде е точката, в която се пресичат, и ще ни допуснат ли да стигнем до нея. Защото нищо чудно, видяна оттам, връзката между поколенията ненадейно ще загуби напрегнатостта и противоречивостта си.

Георги Лозанов

 


pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63pic63

Press