This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

03.10.2006 - 31.10.2006

Станислав Памукчиев , Бяла Стая


Композицията “Бяла стая” е рискован опит да се търси “веществен еквивалент” – образ на категории извън сетивно-зримото.
В галерийното пространство е изградена “стая” с ефирно прозрачни бели стени, изпълнена с безброй вързопчета, прогорени от въглените в тях.
Създадена е пространствена ситуация с променящи се гледни точки в отношението отвън – отвътре. През процепите на движещите се прозрачни воали – вътрешни прегради в структурата на личността, зрителят е призован да навлезе в интериора на своето емоционално-психично битие, да се себеобходи и себепреживее.
На работно ниво се осмислят и интерпретират семантични и пластични кодове, изразени с материалите воал и въглен. Потърсено е поетично изговаряне на емоционално-психичното, на “биографията” на душата, като сбор, натрупване на безброй сбъдвания и несбъдвания, мечти и разочарования, радост и скръб, нежност и болка – обгарянията, които пречистват съкровената човешка същност, изпълват нейната свещена самота.

Станислав Памукчиев


Да се погледнеш отвътре е натрапчив стремеж. Не в медицински смисъл (за това си има средства – рентгенът, например), а в културен. Впрочем и за това си има средства – метафората, например. На Станислав Памукчиев обаче тя не му стига, пък и според “мирният договор” между езиците по право се пада на словото. Изображението може само да се домогва. И художникът й отмъщава. Прави го по най-безхитростния възможен начин като я буквализира, т.е. като я прогонва от собствените й владения. И сега зрителят може да я види и пипне (в галерия СИБАНК), да постои в нея, дори, ако не се бои от наказанието, да я разкъса.
Инсталацията “Бяла стая” (всъщност, много по-малко инсталация и много повече стая) е гледка (в материал) на аза погледнат отвътре. И това не е произвол на интерпретацията, а предварително разгърнат в аргументи замисъл на автора, който освен прочут съвременен артист, е и професор по същото.
Коректно изброени материалите са два – воал и въглени. От воал, разбира се, е направено вътрешното състояние, неопределеността му, илюзорността му, уязвимостта му… С въглените – пробивите в него, заплахата, болката, драмата… Ролята на материала може да се опише и по-сложно, както в психологията на Джеймс – “всичко свързано с нашето нормално будно съзнание е отделено от него с най-ефирното було, зад което лежат други потенциални форми на съзнание”, или във философията на Бък – “Внезапно открих, че съм обгърнат от облак с огнен цвят. В първия миг помислих, че някъде наблизо в големия град е избухнал пожар, но още в следващия миг вече знаех, че този огън е вътре в самия мен”.
Описанията могат да се наслагват и провиждат като през воали, а допирът помежду им да ги прогаря като въглен, но по-важен е ефектът от инсталацията на Памукчиев: когато застанеш пред нея, да се разколебаеш, че си адвокат на средна възраст с две деца, пристрастен към риболова, макар в действителност да е точно така.

Георги Лозанов


pic64pic64pic64pic64pic64

Press