This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

16.02.2006 - 26.02.2006

, 20 хита на Дечко 20 години след Дечко


Изложбата се организира съвместно с Галерия-музей “Дечко Узунов” и Ротари клуб София Средец по повод 101 години Ротарианско движение.

Малко е да се каже, че Дечко Узунов е много известен. В известен смисъл той е самата известност – неин персонален знак в българската култура. Съвременниците му, т.е. всички, освен най-младото поколение, най-вероятно продължават така да си представят художника, поне класическия – пред статива с четка в ръка. Защото бай Дечко не просто беше артист, но можеше да изиграе артиста на “голяма сцена” – като осанка, маниер, ранг. Бил е всичко, което един художник може да бъде – професор, академик, ректор на НХА, директор на НХГ, председател на СБХ, гуру, арбитър елеганс, и то сякаш праговете на политическото време нямат значение за него. Отговорът е в една дума (френска) – лежерност, синоним на артистичност тъкмо във френската й традиция. Тя му помага да минава през различните роли като “естетически емигрант”, сякаш да настоява, че за артиста всяко място в последна сметка не е много повече от кафене в Монмартър, от повод за бягство през картина...
Ето още една роля на Дечко Узунов, която социализмът се опитва да изтрие от биографията му – Ротари клуб. Той става негов член през 1936 и по този повод казва: Именно тук виждам мястото си в ротарианството, което (наред с другите си задачи) има за цел да работи за културното, духовно и материално издигане на хората, за високи етични стандарти, за разбирателство със всички народи, раси и религии. Искам да работя в клуба, за да използвам възможностите на художествените творци да покажат България на света, да направят хората по-добри, да помогнат България да заеме полагащото й се място сред цивилизованите народи. Всъщност, от това, което казва за ротарианството, се разбира какво мисли изкуството, защото за него те явно имат една и съща мисия. Разбира се и още нещо: че оттогава е бил поданик на една единствена страна – тази с очертанията на палитра. А нейните закони забраняват поданиците й дълго да пребивават в тишината на музея. Затова със съдействието на Галерията-музей “Дечко Узунов” той се връща с 20 свои хита в артистичния живот на 2006-а.

Георги Лозанов


ДЕЧКО УЗУНОВ И РОТАРИ


Когато през 1999 г. Софийският Ротари клуб взе участие в отбелязването на 1100 годишния юбилей на Дечко Узунов, към естественото уважение и почит спрямо големия майстор, ротарианците добавиха и едно по-особено отношение – Дечко Узунов е бил член на Ротари клуб София и единствен ротарианец в света, обявен от ЮНЕСКО за “Световно известна личност”.
Още преди да бъде приет за член на клуба, Узунов отбелязва името си в ротарианската история на България – около 1932 той прави портрет на първия българин ротарианец Събо Николов (Ротари клуб Рочестер, САЩ) и на съпругата му. Тези портрети понастоящем се намират у наследниците на Николов в САЩ.

На 16.12.1936 г. президентът на Софийския Ротари клуб инж. Любен Божков представя маестрото пред членовете и с топли думи подкрепя първите му крачки в ротарианския свят. На същата сбирка Дечко Узунов като нов ротарианец произнася традиционно встъпително слово. Той посочва защо смята, че един художник трябва да се включи в Ротари клуб и защо ротарианските идеи са близки и в съзвучие с неговите. “Такава изповед - смята той - художниците правят рядко, тъй като те се изразяват по-лесно чрез платното и четката отколкото чрез думите. Говорейки на своя език – рисунка, светлосянка, колорит и пластика, художниците от цял свят се разбират помежду си, изразяват мисли за живота, любовта, за божественото, за отношението към света, независимо от това, че всеки човек може да има свое собствено схващане за изкуството. Тревожната тенденция към “машинизиране” на света оставя художествения свят на заден план. За щастие, нуждата от изкуство не заглъхва никога. Един пример е синтеза на архитектурата и изобразителното изкуство - две музи, които са свързани винаги. Дори само една картина в дома е един нов отворен прозорец към друг свят – свят, усещан не само с очите. Поради универсалността на изкуството, чрез него хората по-лесно достигат културно и духовно сближаване. Именно тук - продължава Узунов – виждам мястото си в ротарианството, което (наред с другите си задачи) има за цел да работи за културното, духовно и материално издигане на хората, за високи етични стандарти, за разбирателство със всички народи, раси и религии. Искам да работя в клуба, за да използвам възможностите на художествените творци да покажат България на света, да направят хората по-добри, да помогнат България да заеме полагащото й се място сред цивилизованите народи.”

През есента на 1936 г. Александър Добринов създава уникален групов портрет на Ротари клуб София, на който сред 60-тимата изобразени около колелото на Ротари е и Дечко Узунов. Малко по-късно, заедно със забележителните български архитекти Иван Васильов и Асен Михайловски, Узунов организира в клуба дискусия на тема “Архитектурата и синтеза й с изкуството”, предизвикала широк отзвук в обществото Ротари.
Дечко Узунов участва официално като един от основните организатори на подготовката на България за световното изложение в Париж през 1937 г., посветено на техниката, изкуството и тяхното приложение в модерния свят. Той е единственият българин-ротарианец, получил златен медал на изложението. През 1938 г. Узунов оформя изложбения павилион на Пловдивския панаир на своя приятел от клуба, големия български индустриалец, инженер и меценат, Генчо Стайнов.

След 9.ІХ.1944 г., Узунов е бил “разработван” от органите на ДС и сред компрометиращите го данни е посочено “...Членувал е в Ротари клуб, където е изнасял беседи по изкуството. За тези му деяния след 9.9.1944 г. Узунов е задържан от органите на МВР, но е освободен без санкция.”

В рамките на своята програма “Културно-историческо наследство”, ротарианците от София се стремят да подпомагат различни проекти, свързани с творчеството и паметта на големия майстор, ротарианеца Дечко Узунов: първата изложба при отбелязването на 100-годишния юбилей през 2000 г. (съвместно с галерия “Ирида”), спонсориране на великолепната монография на Аделина Филева “Памет и забрава”, подкрепата на ежегодните пленери в памет на Узунов, организирани от галерия “Дечко Узунов”... Израз на този стремеж е и тази изложба.

 


pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65pic65

Press