This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

11.08.2005 - 10.09.2005

, Пеперудите и Георги


Филмът “Георги и пеперудите” драматично раздели публиката на онези, които са го гледали, и другите, които още не са. С типична за средата ни носталгия по различното, някои потенциални зрители дори търсеха копия на DVD ли поне касета – ей така, “на черно” един вид. Културният шок, че филмът на Паунов печели нескромно голяма европейска награда (“Сребърния Вълк”, в Амстердам) не роди естественото предположение: копието най-легално да се върти в кина в центъра на столицата, за наша обща полза и достъпна употреба.
Сега галерия СИБАНК още веднъж обръща наопаки стандартите на културното меню, като посвещава на филма цяла една изложба. Има защо – “Георги и пеперудите” изпълнява изискванията на потенциала за художествено събитие, без да губи своя документален акцент. Лицата, с които ни среща, са еднакво достойни за портретуване както в кино, така и със средствата на фотографията. Освен това, експозицията разказва сюжета на самото правене, с още един интересен ракурс: как българска продукция успява за четири години да намери световно финансиране и да достигне до успешен финал на предначертаните усилия. Има много за гледане, защото много е заснето, в тези два снимачни сезона. Нещо повече – специално за специалното изложение на “кино-в-галерия”, вълнуващите екранни герои, пациентите на д-р Георги Лулчев взимат на въоръжение и това средство – фотоапарата. Ние без друго още при гледането на филма самите станахме пациенти на лекуващата свобода, с която тези “болни” махат кавичките от собствените клишета на имената ни. Затова сега с нетърпение трябва да очакваме резултата на новия експеримент – с фотография, с пеперуди.

Георги Тенев


“Георги и пеперудите” – режисьор Андрей Паунов, продуцент Мартичка Божилова, оператори Борис Мисирков и Георги Богданов.

Филмът “Георги и пеперудите” разказва историята на един мъж и неговата мечта. Мъжът е доктор Георги Лулчев – психиатър, невролог, администратор, любител готвач, предприемач и директор на “Дом за възрастни с умствена изостаналост”. Мечтата - на територията на Дома, разположен на 20-ина километра от София, в с.Подгумер, в манастира от XVI век “Св. Димитър” - да се организира стопанство, в което болните да отглеждат охлюви, щрауси и фазани и да произвеждат коприна и соев хляб.
В държава, в която по-голямата част от населението живее на ръба на бедността, всеки ден е борба за оцеляване. Поради мизерния бюджет и минималните помощи, които Домът получава, докторът се опитва да намери начини за самоиздръжка. През последните 15 години той развива ексцентричните си бизнес идеи с неотслабващ ентусиазъм и въпреки неуспехите. Това е една история за оптимизма, охлювите, щраусите, коприната, милосърдието, соевия хляб, шизофрениците, чуждестранните инвеститори, западните ловци, мизерията и състраданието.
Състрадание, бизнес и пеперуди.

През 2004 г. “Георги и пеперудите” печели наградата “Сребърен вълк” на Международния фестивал на документалното кино IDFA в Амстердам. За пръв път български филм печели тази най-престижна награда в света на документалното кино. Това е най-гледаният български документален филм, показван по водещи телевизионни канали в повече от 10 европейски държави. Филмът има киноразпорстранение в 160 киносалона на осем европейски страни-членки на Eurudocuzone. От премиерата си в България на 15 април 2005 филмът не слиза от екран, което е прецедент за български документален филм.

Това е един разказ за най-успешния български документален филм, за неговите герои, автори и случване. За близо 4-годишния период на направа на филма има натрупан богат визуален материал както от четиримата фотографи на продукцията, така и от операторите на филма. Тези фотографии създават самостоятелен разказ за правенето на кино. Това са творби от млади и любопитни български автори като Симеон Леви, Марина Траянова, Светослав Стоянов, както и от самите Борис Мисирков и Георги Богданов.
За да се получи пълна картина на мястото, където се е случвал филмът, както и за да има неочакван и непринуден поглед върху нещата, екипът раздаде фотоапарати на пациентите от Дома, с които те снимаха себе си, местата, в които прекарват времето си и всичко, което им е любопитно. Най-интересните фотографии също са включени в изложбата.
За да се свърже виртуалният разказ от изображения с физическото пространство, обитавано от пациентите, в изложбеното пространство е поставен и един истински предмет от Дома - таблата, в която всеки ден на обяд им раздават лекарства.
Това е уникална по рода си съвременна изложба с преобладаване на фотография и други смесени техники, която освен различни гледни точки към кухнята на киното, към творческия и чисто физическия процес на правенето му, включва и елементи на терапия чрез изкуство.

Всички творби бяха обявени за продажба, а събраните средства бяха дарени на Дома за възрастни с умствена изостаналост в село Подгумер.

 


pic71pic71pic71pic71pic71pic71pic71pic71pic71pic71pic71pic71

Press