This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

20.09.2005 - 07.10.2005

, Художници в ДВОРЪТ на Веселин Сариев


Галерия СИБАНК отново представя лична колекция, защото културният живот на града, всъщност, се състои от частния живот на тези, които го обитават. И особено на емблематичните му фигури – които дугите разпознават и в които се разпознават. Поетът Веселин Сариев беше такава фигура за Пловдив. Приятелствата му, любимите му места, интелектуалните му изкушения, светските му маниери, стилът му, иронията му постепенно – през перипетиите на и бягствата от всекидневието – се превръщаха в картини и се подреждаха по стените на дома му. Бохемството се оказва най-амбициозния куратор и тук, в условното пространство на галерията, може в “чист вид” да се види създадената от него колекция, част излязла направо от книгите на поета.
Едно предупреждание: в тази колекция нищо не е равно на себе си, изкуството трябва да бъде четено през биографичния разказ, а биографичния разказ да изчезва в изкуството.

Веселин Сариев – кратък биографичен разказ
Дебютната му стихосбирка “Здраво утро” излиза през 1982 година в издателство “Христо Г. Данов”. Книгата има дълга предистория на неприемане от официалната комунистическа критика. Първият й вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид. За втората си стихосбирка “Пред края на кръга”, излиза през 1989 г., Сариев получава наградата “Пловдив” за литература.
Търсенията на поета в областта на експерименталното слово, както и приятелството с чилийския художник и поет Гилермо Дейслер, насочват интересите му към визуалната поезия. Издава първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990), в което кани автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четири броя в тираж 100 и се разпространяват по пощата, което е една от концепците на това “пътуващо изкуство” наричано още mail art.
Опитите за организиране на връзката поезия-визия продължават в трите следващи книги на Веселин Сариев, където стихотворните творби са визуално коментирани, допълвани и разказвани от рисунките на трима художници. В “Съзвездие от мигове. Поетически диалози” (1999) лирическите миниатюри са в съзвучие с акварелите на Румен Жеков. Стихосбирката е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички и за втори път му носи наградата “Пловдив” за литература.
Следващият проект “Горски дух” (2000) е поема-портрет на художника Атанас Хранов, която е оформена като истинско послание - наподобява голям плик за писмо, в който е скрита поетично-художествена кореспонденция.
През 2001 година излиза последната поетична книга на Веселин Сариев “Златна клонка”, която също е билингва и включва рисунки на Данаил Дянков.
В последните си години Веселин Сариев продължава работа върху ръкописа “Дворът” – апология на приятелите художници и творци.
Авторът изследва българското национално самосъзнание и памет, интересуват го специфичните контрапункти на официалното митологизиране и историческата действителност. Историко-публицистичното съчинение “Диарбекир и българите” (1996, ИК ”Христо Ботев”) получава широко признание сред професионалните историци и читателската аудитория. Книгата получава специалната награда на Дружество “Гражданин” през 1996.
Колекционерката му страст и особеното отношение към пловдивското градско битие подтикват поредицата от текстове публикувани в пловдивската преса. Те описват емблематични места на Пловдив, къщи и личности.
През 2000 година Веселин Сариев построява със собствени средства параклиса “Св. Мина” в село Брестовица. Дори в ктиторската си дейност той търси нетрадиционни художествени симбиози – олтарът е изписан от художника Николай Кучков. За тази си дейност е награден с почетния знак за дарителство на град Пловдив.
Умира след тежко боледуване през юни 2003 година, на 52-годишна възраст.

 


pic78pic78pic78pic78pic78pic78

Press