This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

17.05.2007 - 10.06.2007

Иван Газдов, Le porte del paradiso (Вратите на рая)


Иван Газдов гостува отново с юбилей в галерия СИБАНК. Този път той чества 20 години от създаването на графикатурата – собствения му графичен жанр.Изложбата представя най-новият цикъл графикатури “Вратите на Рая”, “Тайната вечеря” – кавър класик графикатура по знаменитото Леонардово произведение и ретроспективен раздел с циклите “Нещо е излишно – нещо не достига”, “Еротични графикатури”, “Черни докосвания”, “Цветни версии”. В експозицията участва разбира се и емблематичната “Целувка в неделя”, от която според автора през 1986 започва всичко. 

Възхвала на графикатурата

(но съвсем не по Еразъм Ротердамски) 

Да си труженик на една художествена идея, е не малко вълнение. Особено когато не ми дава мира с упорито постоянство. Закачките на нейните хрумвания понякога те радват с такава естественост, че както мустачките на лозата не се нуждаят от парфюм и гребен, така и рисунката става лека. Друг път тичаш подир нещо с упорито примирение на бягащ по пясък насън. Не се наемам да разчленявам за улеснена консумация идеята ГРАФИКАТУРА. Оставям я да бъде внезапна поява. ГРАФИКАТУРАТА не формален сбор от графика и карикатура. Както лявото и дясното око заедно създават един образ, целостта на ГРАФИКАТУРАТА е един не съвсем великолепен графичен кривундел, открояващ се с жадувана надежда за стил. ГРАФИКАТУРАТА се облича само по необходимост. Черният цвят е цветът на нейното безцветие. Ритъмът му ни разтърсва. Шокът от откъсването от околната цветна реалност ни повежда за ръка с порив. Афишираната ирония е унило убежище, има скучни и неразбираеми очевидно сюжетни картини и сърдечно близки абстрактни пространства. ГРАФИКАТУРАТА концентрира възприятието, все едно като че под обувката на туриста се намира целият негов маршрут. Това е особено естетическо пътешествие на място с дъх на радост. Стремежът нарисуваната ръка да не държи, а да е “държалка”, кракът да не ходи, а да е “ходилка”, води деформацията до необходимия предел. Когато и бялото от фона участва като форма, мозъкът съучастнически допълва целостта. Всъщност ГРАФИКАТУРАТА е лична мечта. Като знаем, че в пустинята е топло, на зъзнещата песъчинка едва ли някой ще повярва. 

ИВАН ГАЗДОВ

1991, гр. София  


pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81pic81

Press