This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

03.04.2007 - 30.04.2007

Павел Койчев, Преносителят


Павел Койчев с всяка изминала година (познавам го повече от тридесет) постепенно се превръщаше в баснописец. Не само защото из неговото изкуство – по пътеките на мита и паметта – се разхождаха овце, крави и биволи. Но и защото той, струва ми се с радостно безпокойство, наблюдаваше, разминаването между мъдрост и цивилизация. Търсеше начин, за да стигне до мъдростта, да се изплъзне от (на) цивилизацията. И понеже това не е възможно (дори за Койчев), стоеше хем извън, хем в нея. В иносказанието. Издигаше своите монументи, вместо от камък, от тор и пръти. Ваеше животни, вместо за герои. Носеше онази, характерна тъкмо за баснописците, близост (до синоним) между наивност и ирония.Как обаче със скулптурата можеш да напишеш басня? Като откриеш животно, което само е поука. Павел Койчев стана баснописец, когато откри магарето (подсетен от романа на Валери Стефанов “Изгубените магарета”). Ето каква басня написа той по “страниците” на галерия СИБАНК: имало едно животно, което всичко давало и нищо не искало; щом го яхнел, човек можел да мисли само за мислите си; да минава над нещата, да си въобразява, да играе и да сияе; да бъде метафора, защото имало кой да бъде реалност.Разбира се, баснята стъпва върху евангелския разказ за магарето, на което Исус влиза в града на разпятието си, за да го продължи: Исус е магарето, на което човек влиза в града на спасението си.Магаретата, всъщност, са четири – от глина, бронз, конци и клечки. Защото и евангелистите са четирима, както посоките на света (в нито една от тях не бива да тръгваш без магаре). А вероятно има още 444 причини за четирите магаретата. Но ще се сетя за тях, едва когато този текст свърши – просто едва ли съм добро магаре за магаретата на Койчев. Не познавам такова…

Георги Лозанов

Фотограф: Иво Хаджимишев


pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82pic82

Press