This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

02.10.2007 - 18.10.2007

Здравка Василева, ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА


Едва ли е необходимо да връщам подробно назад историята, за да докажа, че прозорецът е любим мотив на художниците. Появява се в най-разнообразни форми и сюжети, най-често властва в задния план, но понякога е важен акцент и дори център на цялата идея. Прозорецът е спасителния пробив, източник на светлина, разнообразие във фона... Повечето художници се възползват от него, за да построят по-ясно пространството в картините си. В живописта на Здравка Василева сега обаче прозорецът присъства по-неочаквано и противоречиво - така, че да остави у всеки в недоумението накъде гледа всъщност, навътре или навън.

Здравка става все по-небрежна към детайла. Не е оставила почти нищо освен някоя арка или парапет тук-таме, но най-вече прозорци. Надничането през тези прозорци не е воайорство. По-скоро е като да се огледаш за нещо ново и свежо и да обърнеш за малко гръб на старите си мебели.

Здравка изхвърли през прозореца всичко - лампите с абажур, разрязаните ябълки, романтично разхвърляни по масата, елегантните столове, цветните покривки и шевните машини... Остави в любимия си интериор само цвета, само стената и разбира се самия прозорец, за да се наслади през него и на фасадите отвън.Така върху бялата стерилна стена на галерията “изниква” нов пласт олющена стара мазилка, пресъздадена в живописна форма. Трудно е да се устои на предизвикателство като градските фасади. Здравка Василева ги мултиплицира този път в неочаквано голям формат и се възползва най-вече от първичното въздействие, което имат иначе обичайните улични гледки. То е като да преоткриеш кубизма, абстракцията, арте повера, минимализма и изобщо половината модернистични течения там, където другите биха видели само една стена и прозорец. После Здравка се обръща отново навътре към празния интериор на стаята, за да потърси спокойствие и нов заряд за изкуството си.

Този път живописният й език е много по-смел отпреди, цветът е по-интензивен и остър, но сложните фактури и пластовете си остават, така както мнозина вече ги познават от работите й досега. Конкретната форма и предметите отстъпват пред живописта и това като че ли е повод Здравка да потърси нови граници на платната си като ги наслагва едно до друго и едно под друго в полиптих.Подредени така те са и като прозорци в прозорец – точно граничната зона между навън и навътре. Накъде гледаш всъщност е незначителна подробност. 

                                                                 Светлана Куюмджиева


pic91pic91pic91pic91pic91pic91pic91pic91pic91pic91pic91

Press