This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

21.01.2008 - 01.02.2008

във фотографиите на Георги Георгиев, Българската Бел Епок


Изложбата се организира съвместно с Национално сдружение „Фотографска академия”.

Бел епок – тя идва и в следосвобожденска България, но сякаш по-късно. Вместо преди Първата световна война, по-скоро между двете войни: балове, журове, моди, излети в планината, закуски на тревата, флиртове, звънлив женски смях, предизвикателни пози, кавалерски жестове, обувки в два цвята, автомобили със свалени гюруци… И всичко като че ли съществува, само за да остане на снимка (тонирана в сепия), но най-възбуждащото все пак е бръмченето – на самолет в синевата.

Прохождащата авиация и фотографията в разцвета на своите сили са устойчивите знаци на „хубавото време”, окуражено от технологиите. Те крепят неговия лайфстайл върху два погледа: единият загледан нагоре – към мечтите, а другият загледан назад – към спомените; крепят го върху две носталгии – по непостижимото и по невъзвратимото. А само на пръв поглед Георги Георгиев е скучен юрист-консулт от Българската земеделска банка. Младостта му е отдадена тъкмо на летенето (дори преподава „Теория на летенето”) и още оттогава, та до края на дните си, неговото същинско занимание, там, където професионализмът и страстта си партнират, е фотографията. Той се превръща в едно от най-значимите имена в националната й история, пък и защо само в националната, след като печели награди из цяла предвоенна Европа – Париж, Берлин, Виена, Милано…Разбира се, бел епок свършва и двете мрачни идеологии на ХХ век – фашизмът и комунизмът, не оставят никого свободно да следва собствените си човешки и артистични разбирания. 1956 година – последната от живота на Георги Георгиев, когато се „наливат основите” и социалистическият реализъм е задължителен, го заварва да пише труд, озаглавен „Основи на реалистичното фотоизкуство”. Едва ли днес някой се интересува от този незавършен тритомник, но за сметка на това фотографиите му от отминалото „хубаво време” имат силата, за кратко макар, го превръщат в настояще. Не става дума за свидетелства, а още по-малко за документи – Георги Георгиев хваща, може би най-съсредоточено в българската фотография, визуалните матрици на пиктурализма, неоромантизма, символизма, мистицизма, еротиката и пр., които превръщат фрагментите на тривиалното във фигури на лайфстайла „бел епок”. Впрочем, животът и стилът никога преди това не биха могли да бъдат общо понятие.Галерия „СИБАНК” дължи тази изложба на Българска фотографска академия. Дължи и благодарност на нейния председател Явор Попов.

Георги Лозанов


pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95pic95

Press