This site requires Flash 8 player, please upgrade your » PLAYER from Adobe. Този сайт изисква Flash 8 player, моля заредете » PLAYER от Adobe.

17.05.2012 - 17.06.2012

Джонатан Харис , БАЛОНИТЕ НА БУТАН


ПОРТРЕТ НА ЩАСТИЕТО В ПОСЛЕДНОТО ХИМАЛАЙСКО КРАЛСТВО

На щастието в Бутан се гледа много сериозно – учени го изучават, изчислява се в таблици, билбордове го рекламират, конференции го дискутират и всяка година чуждестранни интелектуалци прииждат в Тхимпху, за да разменят идеи за това какво точно прави човека щастлив. Вместо „брутен национален продукт”, Бутан използва „брутно национално щастие”, за да измери своя социо-икономически просперитет, всъщност организирайки своята национална политика около принципите на будизма. Идеята е на четвъртият крал на Бутан, Джигме Синге Вангцхуцк, който през 1972 решава, че неговата малка страна се нуждае от международно влияние и защита от потенциална бъдеща инвазия от големите си съседи, Индия и Китай. Оттогава кралството измерва не само икономическото развитие на държавата, но и удовлетвореността от живота на жителите си, тяхното духовно здраве и щастие. Имайки впредвид сериозността, с която се гледа на темата, си помислих, че ще е забавно да направя нещо малко наивно и в края на 2007 изкарах две седмици в Бутан, раздавайки балони.Задавах на хората 5 въпроса, отнасящи се към щастието: какво ги прави щастливи, кой е най-щастливият им спомен, коя е любимата им шега, какво е нивото на щастието им от 1 до 10 и ако могат да си пожелаят нещо, какво ще е то. Въз основа на нивото на щастие на всеки човек, аз надувах определен брой балони, така че хората, които бяха много щастливи, получаваха 10 балона, много тъжните - 1 балон (един, но все пак си е балон). После написах желанието на всеки човек от анкетираните на един балон в любимия му цвят. Повторих тези стъпки със 117 души от различен произход  и възраст. На последната вечер всички 117 балони с написаните желания бяха надути и нанизани на връв в Дочула – свещен планински проход на 3,000 метра надморска височина, оставайки ги да се веят от вятъра заедно с хиляди молитвени флагчета.

Джонатан Харис

Джонатан Харис (р. 27 август, 1979) прави основно онлайн проекти, които разглеждат по нов начин отношението на хората към технологиите, както и един към друг. Комбинирайки елементи на компютърните науки, антропология, визуално изкуство и разказване на истории, неговите инициативи варират от изграждането на най-голямата в света капсула на времето(с Yahoo!) до документирането на лов на китове от ескимоси в Северния ледовит океан (с топла шапка). Джонатан е учил фотография и компютърни науки в университета Принстън. През 2005 печели стипендията Fabrica, както и три Webby награди. Неговата работа е призната от AIGA, ArsElectronica, щата Вермонт, Списание Print, коeто го определи като нов визуален артист на 2008“, както и от Световния икономически форум, който го нарече „Млад глобален лидер за 2009“. Негови творби са излагани в MoMA (Ню Йорк ), Център Помпиду (Париж), Музей Виктория и Алберт (Лондон). Джонатан е участвал в предавания на Си Ен Ен,  Би Би Си и Бутанската национална телевизия и изнася лекции по целия свят, включително за конференцията TED, в Google, в университетите Принстън, Станфорд и други. Той е един от основателите на проекта „Чувстваме се добре”, който постоянно измерва емоционалната температура на човешкия свят чрез мащабен блог анализ, както и на проекти, свързани с онлайн запознанства, модерна митология, щастие, анонимност, новини и език. Последното му начинание е Cowbird - онлайн общност на разказвачи, които работят за изграждане на обществена библиотека от човешки  преживявания. Роден е в северната част на щата Вермонт, а сега живее в Калифорния.
 
pic149pic149pic149pic149pic149pic149